Борис Акунин - Левиатан

Не знам що и как, но е ясно, че професорът или какъвто и да е в действителност, има съучастници.

Това стана завчера. Оттогава Суитчайлд е напълно различен. Както вече Ви писах, непрекъснато говори само за скъпоценни камъни или току седне на палубата и все рисува нещо — ту по маншета, ту по носната си кърпа.

Вечерта в големия салон имаше бал. Вече съм ви описвал тази величествена зала, пренесена сякаш от Версай или от Бъкингамския дворец. Навсякъде позлата, стените целите в огледала, кристалните електрически полилеи мелодично звънкат в такт с лекото полюшване. Оркестърът (между другото много добър) свиреше предимно виенски валсове, а аз, както знаете, намирам този танц за неприличен, затова стоях в ъгъла и наблюдавах Суитчайлд. Той се веселеше с пълна пара, канеше ту една, ту друга дама, препускаше като козел, най-безбожно ги настъпваше по краката, но изобщо не се притесняваше. Малко се отклоних, защото си спомних как танцувахме двамата с Вас, как грациозно лежеше върху рамото ми Вашата ръка с дълга бяла ръкавица. Внезапно видях, че Суитчайлд се препъна, едва не събори партньорката си и без дори да се извини, с бърза стъпка, почти тичешком се втурна към масата с угощенията. Неговата дама смутено замръзна насред залата, а и на мен неукротимият му пристъп на глад ми се видя странен.

Суитчайлд обаче дори не погледна платата със сладкишите, сирената и плодовете. Той грабна от сребърната поставка една книжна салфетка, наведе се и започна яростно да драска нещо върху нея. Съвсем му е отпуснал края, дори не смята за нужно да се прикрива пред тълпата! Изгарящ от любопитство, с небрежни стъпки се насочих към него. Но той вече се бе изправил и бе сгънал салфетката на четири, явно се канеше да я прибере в джоба. Уви, не успях да надникна през рамото му. От яд тропнах с крак и понечих да се върна, но видях, че към масата се приближава мистър Фандорин с две чаши шампанско. Едната подаде на Суитчайлд, а втората остана в ръката му. Чух русинът да казва: „Ах, мили професоре, ужасно сте разсеян! Току-що прибрахте в джоба си мръсна салфетка.“ Суитчайлд се смути, извади салфетката, смачка я и я хвърли под масата. Веднага се присъединих към тях и нарочно подхванах разговор за модата, понеже знаех, че скоро индологът ще се отегчи и ще си иде. Така и стана.

Щом той се извини и ни остави насаме, мистър Фандорин ми пошепна заговорнически: „Сър Реджиналд, кой от двама ни ще се завре под масата?“ Тогава разбрах, че поведението на професора е съмнително не само за мен, но и за дипломата. В миг помежду ни се установи пълно разбирателство: „Е, не е много удобно“ — съгласих се. Мистър Фандорин се озърна и предложи: „Нека да е честно: единият от нас ще измисли благовиден предлог, а другият ще се мушне отдолу.“ Кимнах и се замислих, но не ми хрумна нищо подходящо. „Еврика“ — прошепна моят съучастник и с бързо, почти незабележимо движение откопча едното от златните ми копчета за ръкавели. То падна на пода и с върха на обувката си дипломатът го ритна под масата. „Сър Реджиналд — високо рече той, за да го чуят околните. — Мисля, че си изпуснахте копчето.“

Уговорката си е уговорка. Застанах на четири крака и надникнах под масата. Салфетката беше съвсем близо, но проклетото копче се бе търкулнало чак до стената, а масата беше доста голяма. Представете си картинката: мъжът Ви лази под масата, и то обърнат към залата не по най-представителния начин. На връщане стана конфуз. Когато надникнах изотдолу, точно пред себе си видях две млади дами оживено да разговарят с мистър Фандорин. Щом зърнаха рижата ми глава при коленете си, дамите уплашено извикаха, а коварният ми съучастник каза невъзмутимо: „Разрешете да ви представя лорд Милфорд-Стоукс, баронет“. Дамите хладно ме изгледаха от горе на долу и без да кажат ни дума, се оттеглиха. Кипнах от ярост, скочих и извиках: „Сър, нарочно сте ги спрели, за да ми се подиграете!“ С невинна физиономия Фандорин ми отговори: „Наистина ги спрях преднамерено, но съвсем не за да ви се подиграя, сър. Просто ми хрумна, че с широките си поли те ще затулят от залата рискования ви рейд. Е, къде е вашият трофей?“

С разтреперани от нетърпение ръце разгърнах салфетката и видяхме нещо странно. Възпроизвеждам по памет:

Какви са тези геометрични фигури! Какво значи зигзагът? В какъв смисъл „palace“? 37 37 Дворец (англ.). — Б.пр. И защо три удивителни?

Крадешком погледнах Фандорин. Той подръпна с два пръста меката част на ухото си и измърмори нещо нечленоразделно. Предполагам, на руски.