Борис Акунин - Левиатан

Общинската здравна управа съобщава, че огнищата на холера, борбата с която продължава още от лятото, са окончателно локализирани. Енергичните профилактични мерки на парижките лекари дадоха положителен резултат и можем да се надяваме, че епидемията от тази опасна болест, започнала още през юли, ще за…

— Какво е пък това? — озадачено сбърчи чело Рената. — Някакво убийство, някаква холера…

— Е, в случая холерата явно няма нищо общо — каза професор Суитчайлд. — Просто е останала в изрезката. Ясно е, че става дума за убийството на улица „Грьонел“. Не сте ли чували? Всички вестници бяха гръмнали тогава.

— Аз вестници не чета — високомерно каза мадам Клебер. — Прекалено изнервящо е за моето състояние. Пък и няма защо да научавам разни гадости.

— Комисар Гош? — присви очи лейтенант Рение и още веднъж пробяга с поглед бележката. — Това да не е нашият мосю Гош?

Мис Стамп ахна:

— Не може да бъде!

Тогава вече се приближи и докторшата. Получи се истинска сензация и всички заговориха един през друг:

— Полицията, тук е забъркана френската полиция! — с възбуда извика сър Реджиналд.

Рение измърмори:

— Пък аз се чудя защо капитанът непрекъснато ме разпитва за салона „Уиндзор“…

Мистър Труфо както обикновено превеждаше на съпругата си, а русинът взе изрезката и внимателно започна да я проучва.

— Това за индийските фанатици са пълни глупости — заяви Суитчайлд. — Казах го още от самото начало. Първо, няма никаква кръвожадна секта от последователи на Шива. И второ, както знаем, статуетката благополучно се намери. Нима религиозен фанатик щеше да я изхвърли в Сена?

— Да, това със златния Шива е направо загадка — кимна мис Стамп. — Писаха, че бил перлата в колекцията на лорд Литълби. Така ли е, господин професоре?

Индологът снизходително сви рамене:

— Как да ви кажа, мадам. Колекцията на лорд Литълби е отскоро, от двайсетина години. За толкова кратко време трудно може да се събере нещо изключително. Казват, че покойникът доста се е замогнал по време на потушаването на сипайското въстание през 1857 година 9 9 Сипаи — местни войници в английска Индия. От бунта на три техни полка ни 10 май 1857 г. започва народното въстание, което е потушено с големи жестокости от страна на британците през 1859 г. Повод за избухването му е използването на нови куршуми, които се смазват с волска лой и свинска мас, а това е в противоречие с религията на сипаите индуси и мюсюлмани. — Б.ред. . Прословутият Шива например му е бил „подарен“ от някакъв махараджа, който е бил заплашен от военнополеви съд заради вземане-даване с метежниците. Защото Литълби дълги години е служил в индийската военна прокуратура. Безспорно в сбирката му има доста ценни неща, но подборът им е твърде несмислен.

— Е разкажете ми най-после де, защо са убили този ваш лорд? — настоя Рената. — Ето, и мосю Аоно също нищо не знае, нали? — обърна се тя за подкрепа към японеца, който стоеше малко встрани от останалите.

Японецът се усмихна само с устни и се поклони, а русинът безшумно плесна два пъти с ръце:

— Браво, мадам Клебер. Вие съвсем основателно се спряхте на най-в-важния въпрос. Аз следях в пресата развоя на този случай. И според мен именно причината за престъплението е най-в-важното нещо. Ключ за разгадаването му. Точно така: „защо“! С каква цел са били убити десет души?

— Ах, но тъкмо това е най-лесното — сви рамене мис Стамп. — Идеята е била от колекцията да се открадне всичко най-ценно, но когато ненадейно се е сблъскал с домакина, престъпникът е загубил самообладание. Понеже е предполагал, че лордът не си е вкъщи. Вероятно едно е да боцкаш спринцовката, а съвсем друго — да строшиш главата на някого. Впрочем не знам, не съм опитвала — раменете й потръпнаха. — На злодея не са му издържали нервите и той не е докарал нещата докрай. А колкото до захвърления Шива… — мис Стамп се замисли. — Вероятно той е тежкият предмет, с който е бил разбит черепът на клетия Литълби. Ами ако на престъпника не са му чужди обикновените човешки чувства и му е било неприятно или дори просто се е страхувал да държи в ръката си окървавеното оръдие на убийството? Да е стигнал до реката и да го е хвърлил в Сена?

— Колкото до оръдието на убийството, много е правдоподобно — съгласи се дипломатът. — И аз съм на с-същото мнение.

Старата мома чак пламна от удоволствие, и като забеляза присмехулния поглед на Рената, явно се смути.