Борис Акунин - Левиатан

Трябва да Ви призная, моя нежно любима Емили, че ми се повръща от гледката на бременни жени. Отвратителни са! Тая безсмислена животинска усмивка, тоя гаден израз на постоянно вслушване в собствената си утроба! Гледам да съм по-далеч от мадам Клебер. Закълнете се, драга моя, че никога няма да имаме деца. Дебелият буржоа е хиляди пъти прав! За какво са ни деца? Ние и без това сме безкрайно щастливи. Само трябва да изтърпим тая принудителна раздяла.

Междувременно станало единайсет без две минути. Време е за проверка.

По дяволите! Прерових цялата каюта. Секстантът ми изчезна. Не съм луд! Беше в сандъчето, заедно с хронометъра и компаса, а сега го няма! Страх ме е, Емили! О, предчувствах го! Сбъдват се най-лошите ми опасения!

Защо? Какво съм сторил? Те са готови на всячески низост, за да не допуснат да се срещнем! Как сега ще мога да проверя дали параходът се движи по верния курс? Това е работа на Рение, сигурен съм! Видях какъв поглед ми хвърли, когато снощи забеляза на палубата моите манипулации със секстанта. Негодник!

Ще ида при капитана да настоявам за възмездие. Ами ако са в съзаклятие? Боже, Боже, смили се над мен!

Наложи се да направя малка пауза. Толкова се развълнувах, че се наложи да взема капките, които ми предписа доктор Дженкинс. И да си мисля за приятни неща, както ми беше препоръчал. Мислех си как ще седим с Вас на бялата веранда и ще се взираме в далечината, за да съзрем къде свършва морето и започва небето. А Вие ще се усмихнете и ще кажете: „Скъпи Реджи, ето че отново сме заедно.“ И ще се качим в кабриолета да се разходим по брега.

Господи, какво говоря! Какъв кабриолет!

Аз съм чудовище и няма прошка за мен.

Тя се събуди в чудесно настроение. Усмихна се приветливо на слънчевото зайче, което се бе промушило до притиснатата й от възглавницата кръгла буза, и се вслуша в корема си. Бебето вътре кротуваше, но тя беше ужасно гладна. До закуската оставаха още цели петдесет минути, ала Рената беше от търпеливите, а да скучае просто не умееше. Сутрин сънят я напускаше също тъй стремително, както я нападаше вечер — тя просто слагаше глава върху събраните си на сандвич длани и в следващия миг вече сънуваше някой приятен и весел сън.

Рената замърка лекомислена песничка за клетата Жоржет, влюбена в коминочистач, и се залови със сутрешния си тоалет — избърса свежото си лице с лавандулова вода, а после бързо и сръчно се среса: бухна бретона над челото си, прибра гъстите кестеняви коси на стегнат кок, а отстрани остави две масурчета. Получи се точно както трябва — скромничко и миличко. Погледна през илюминатора. Все същото: равната стена на канала, жълтият пясък, белите кирпичени къщици на жалкото селце. Щеше да е горещо. Значи бялата дантелена рокля, сламената шапка с червената панделка и да не забрави чадъра — след закуска непременно ще се разходи. Впрочем, домързя я да влачи чадъра. Няма нужда, все някой ще й го донесе. Рената с видимо удоволствие се завъртя пред огледалото, огледа се отстрани и опъна роклята на корема. Честно казано, засега нямаше кой знае какво за гледане.

С правата си на бременна подрани за закуската — сервитьорите още подреждаха масите. Рената веднага нареди да й донесат портокалов сок, чай, кифли с масло и всичко останало. Когато дойде първият от сътрапезниците й — дебелият мосю Гош, също ранно пиле, — бъдещата майка вече се беше преборила с трите кифли и придърпваше омлета с гъби. Закуската на „Левиатан“ не беше някаква си континентална, а съвсем истинска английска: с ростбиф, яйчени блюда, пудинг и каша. Френската част от консорциума участваше само с кроасани. Затова пък на обяд и на вечеря в менюто неизменно царуваше френската кухня. Ами да, в салон „Уиндзор“ няма да сервират бъбреци с боб я!

Първият помощник-капитан се яви както винаги точно в девет. Грижовно попита мадам Клебер как е. Рената го излъга, че е спала зле и се чувства направо разбита, и то само защото илюминаторът се отваря много трудно и в каютата е задушно. Лейтенант Рение се смути и обеща лично да се отбие и да отстрани повредата. Той не ядеше ростбиф и яйца — спазваше някаква особена диета и се хранеше предимно със зеленчуци. За което Рената го съжаляваше.

Полека заприиждаха и останалите. На закуска разговорът обикновено не вървеше — по-възрастните още не бяха се съвзели след тежко прекараната нощ, а младите още не бяха се разсънили. Смешно й беше да гледа как тази кучка Клариса Стамп се навърта около пелтека дипломат. Рената поклати глава: как може да се държи така тъпо. Та той, скъпа, може да ти бъде син, нищо че е с такива импозантно прошарени слепоочия. Подобен хубавец не е лъжица за устата на една застаряваща кокетка.