Борис Акунин - Левиатан

След като доизслуша превода на изреченото, докторшата упрекна Клариса Стамп:

— You are saying outrageous things. Shouldn’t we find a more suitable subject for table talk? 10 10 Говорите ужасни неща. Дали да не потърсим по-уместна тема за разговор? (англ.) — Б.пр.

Но забележката на безцветната личност остана нечута.

— А според мен най-загадъчното в случая е смъртта на слугите! — влезе в криминалистичната дискусия длъгнестият индолог. — Как така са позволили да им инжектират разни гадости? Да не би някой да ги е заплашвал с пистолет в края на краищата? Нали сред тях е имало и двама охранители, всеки с револвер в кобура си. Ето къде е загадката!

— Аз си имам своя хипотеза — важно рече Рение. — И съм готов да я отстоявам където и да е. Престъплението на улица „Грьонел“ е извършено от човек с изключителни месмерични способности. Слугите са се намирали в състояние на месмеричен транс, това е единственото възможно обяснение! „Животинският магнетизъм“ е страшна сила. Опитен манипулатор може да направи с вас каквото си иска. Да, да, мадам — обърна се лейтенантът към мисис Труфо, която го гледаше със скептична физиономия. — Абсолютно всичко.

— Not if he is dealing with a lady! 11 11 Само не и с една лейди! (англ.) — Б.пр. — строго отвърна тя.

Умореният от ролята на преводач мистър Труфо избърса с кърпа лъсналото си от пот чело и се впусна да защитава научния мироглед.

— Ще си позволя да не се съглася с вас — занарежда той на френски с доста силен акцент. — Учението на господин Месмер много отдавна е признато за ненаучно. Силата на месмеризма, или както го наричат сега — хипнотизма, е много преувеличена. Почитаемият мистър Джеймс Брейд категорично доказа, че на хипнотично въздействие се поддават само психически лабилните индивиди, и то само ако напълно се доверят на хипнотизатора и се съгласят да се подложат на хипнотичен сеанс.

— Веднага си личи, скъпи докторе, че не сте пътували из изтока! — белозъбо се усмихна Рение. — На всеки индийски пазар някой факир може да ви покаже такива чудеса на месмеричното изкуство, че и най-отчаяният скептик ще се смае. Но какво да си говорим за фокуси! Веднъж в Кандахар присъствах на една публична екзекуция. Според мюсюлманските закони кражбата се наказва с отсичане на дясната ръка. Процедурата е толкова болезнена, че виновниците често умират от болков шок. Него път в бе уличено в кражба едно същинско дете. Понеже бе хванато за втори път, съдът нямаше как да не подложи крадеца на установеното от шериата наказание. Но съдията беше милосърден човек и нареди да извикат един дервиш, известен с чудодейните си способности. Дервишът хвана осъдения за слепоочията, погледна го в очите и му прошепна нещо. Тогава момчето се успокои и спря да трепери. Върху лицето му грейна странна усмивка, която не се стопи дори в мига, когато секирата на палача отсече ръката му чак до лакътя! Видях го със собствените си очи, кълна ви се.

Рената се ядоса:

— Ама че гадост! Стига с вашия Изток, Шарл. Сега ще ми прилошее!

— Извинете, мадам Клебер — сепна се лейтенантът. — Само исках да докажа, че в сравнение с това разните там инжекции са просто нищо.

— И все пак ще си позволя да не се съглася с вас… — упоритият доктор се приготви да отстоява гледната си точка, но в този момент вратата на салона се отвори и влезе рентиерът, или може би полицаят, с две думи — мосю Гош.

Всички се обърнаха към него някак гузни, сякаш заварени да правят нещо не много прилично. Гош изпитателно огледа лицата им, видя злополучната изрезка в ръцете на дипломата и рече с покруса:

— Тук била значи… Точно от това се страхувах. Рената се приближи до дядката със сивите мустаци, недоверчиво изгледа масивната му фигура от главата до петите и изтърси:

— Мосю Гош, нима сте полицай?

— Същият комисар Гош, к-който разследва „Престъплението на века“? — уточни въпроса Фандорин (така се казва руският дипломат, сети се Рената) — Как тогава да си обясним вашия маскарад и изобщо п-присъствието ви на борда?

Гош изсумтя, размърда вежди и бръкна за лулата си. Личеше, че трескаво си напъва мозъка да реши какво да прави. Но явно главата на стареца действаше добре, защото той доста бързо взе решението.

— Я седнете, дами и господа — необичайно внушително избоботи Гош, затвори вратата и врътна ключа. — Щом нещата стоят така, ще играем с открити карти. Сядайте, сядайте, да не би на някого да му се подкосят краката.

— Какви са тия шеги, мосю Гош? — недоволно рече лейтенантът. — С какво право се разпореждате тук, че и в присъствието на първия помощник-капитан?