Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Стана така: „Христовите братя“ изсичаха гората на единствения полегат склон, за да разчистят нива за оран. Местните моми гледаха как пришълците с дълги смешни одеяния сръчно секат вековните борове и вадят дълбоко вкоренените пънове. Девойките се кискаха и люпеха ядки. Една от тях, петнайсетгодишната Фатима, се заплесна по юначния богатир с бяла коса и бяла брада. Той беше як човек, но спокоен и добър, съвсем различен от мъжете в нейния аул 38 38 Аул — Кавказко планинско село. — Б.пр. , злобни и буйни.

Наложи й се да се покръсти и да сложи други дрехи — черна рокля и бяло боне. Наложи се да си смени името и тя от Фатима стана Сара, наложи се от сутрин до вечер да шета в къщата, да учи чуждия език, а в неделите по цял ден да се моли и пее в молитвения дом, който вдигнаха още преди домашните си обиталища. Но всичко това не я плашеше, защото й беше добре с беловласия Пелет и защото Аллах не обещава на жената лек живот.

На другото лято, когато Сара-Фатима се гърчеше в родилни мъки, от планините се спуснаха люти чеченци, опожариха изкласилото жито и откраднаха добитъка. Пелет гледаше как му отмъкват коня, два бика и три крави и се молеше Богу да не го изостави и да не даде воля на гнева му. Затова на сина, който проплака точно когато по гладко издяланите стени на молитвения дом плъзнаха ненаситни огнени езици, бащата даде името Ахимас — от Ахимаас, което означава „брат на гнева“.

Момчето се роди голямо. Сара-Фатима едва не умря, докато детето излизаше на бял свят. Нямаше да може повече да ражда. И не искаше, защото нямаше да прости на мъжа си, че стоеше и гледаше как разбойниците му отнемат коня, биковете и кравите.

В детството си Ахимас имаше двама богове и три езика. Богът на баща му, строг и злопаметен, учеше: ударят ли те по дясната буза — обърни и лявата; който се радва в този живот, горчиво ще плаче в следващия; не се отвръщай от мъката и страданията, защото те са благо, знак на особена любов на Всевишния. Богът на майка му, за когото не биваше да споменава гласно, беше добър: позволяваше му да се радва, да играе и не го възпираше да мъсти на лошите. За добрия Бог можеше да се говори само шепнешком, когато няма никой наблизо освен майка му, а това значеше, че Богът на баща му е главният. Той говореше на език, който се наричаше Die Sprache 39 39 Език (нем.). — Б.пр. и представляваше смесица от холандски и немски. Богът на майка му говореше на чеченски. А третият език беше руски, на него го научиха войскарите от отбранителната крепост. Много го привличаха техните пушки и войнишките им ножове, но това беше забранено, безпрекословно забранено, защото главният Бог не даваше да докосваш оръжие. Майка му пък пошепваше, че може, няма страшно. Тя водеше момчето в гората, разказваше му за смелите воини от своя род, учеше го да спъва с крак и да удря с юмрук.

Когато Ахимас на седем години стана ученик, деветгодишният Мелкиседек, син на ковача, нарочно напръска буквара му с мастило. Ахимас го препъна и го удари в ухото. Мелкиседек с рев се втурна да се жалва.

Последва дълъг и тягостен разговор с баща му. Очите на Пелет, светли като на сина, станаха сърдити и тъжни. После Ахимас трябваше цялата вечер да остане на колене и да пее псалми. Но мисълта му бягаше от бащиния Бог към майчиния. Момчето се молеше очите му от бели да станат черни като на майка му и природения й брат Хасан. Никога не беше виждал вуйчо си, но знаеше, че той е силен, храбър и честит и никога не прощава на враговете. Вуйчо му прекарваше по тайни планински пътеки пухкави килими от Персия, от Турция — денкове тютюн, а обратно през границата прехвърляше оръжие. Ахимас често си мислеше за Хасан. Представяше си го как от седлото зорко оглежда клисурата — да не се е спотаила в засада граничната стража. Хасан е с рунтав калпак и кавказки ямурлук, през рамото му е преметната пушка с гравиран приклад.

В деня, когато навърши десет години, от сутринта седеше наказан в бараката за дърва. Сам си е виновен — майка му тайно му подари малък, но истински кинжал с лъскаво острие и костена ръкохватка, настоя да го скрие, но Ахимас не издържа, изскочи навън да изпробва колко е остър и баща му го хвана. Пелет попита откъде се е взело това оръжие, а като разбра, че няма да получи отговор, му наложи наказание.

Ахимас изкара в бараката половин ден. Беше му ужасно мъчно за отнетия кинжал, пък и много скучно. А подир пладне, когато взе да му стърже от глад, се чуха изстрели и викове. Кавказецът Мохама с четирима побратими нападна войниците, които се перяха в реката, защото им беше ден за баня. Разбойниците стреляха от храстите, убиха двама и раниха още двама. Останалите побягнаха към крепостта, но кавказците се метнаха на конете и изклаха всички със сабите си. Фелдфебелът, който не беше ходил на реката, се заключи в дървената къща с тесни прозорчета и стреля. Докато презареди пушката и се покаже отново, Мохама се прицели и го улучи право в челото.