Борис Акунин - Статски съветник

Синклитът на опечалените заседаваше под председателството на заместник-директора на Департамента на полицията княз Пожарски, разрошен, блед и жлъчен.

— Чудни порядки имате тук, в Москва — за кой ли път каза столичанинът. — Всеки Божи ден държавни средства се експедират и разпращат във всички краища на империята, а дори нямате инструкции за превозването на такива огромни суми! Как е възможно охраната да подгони бомбаджия и да остави парите почти на произвола. Добре, господа, какво да ви повтарям все едно и също — махна с ръка Пожарски. — Ние с вас бяхме на местопрестъплението и видяхме всичко. Хайде да направим неутешителните изводи. Шестстотин хиляди рубли са отишли в революционната каса, която току-що с доста усилия опустоших. Не ми се мисли колко злодеяния ще извършат нихилистите с такава сума пари… Имаме трима убити и двама ранени, при това в престрелката по задънената „Сомовска“ е ранен само един, и то леко. Как може да не им е светнало, че гърмежите са само за отвличане на вниманието, а главното действие се развива при колата! — пак кипна князът. — А и това нагло предизвикателство — визитната картичка на БГ! Какъв удар срещу престижа на властта! Невярно сме определили количествения състав и дързостта на Бойната група. Те не са четирима, а поне десетина души. Ще поискам подкрепление от Петербург и специални пълномощия. А какво прецизно изпълнение! Имали са точни сведения за маршрута на колата и охраната! Действали са бързо, уверено, безмилостно. Не са оставили свидетели. Това е също към дискусията ни за методите — Глеб Георгиевич погледна Фандорин, седнал в дъното на Бурляевия кабинет. — Само един, кочияшът Куликов, се е спасил. От него знаем, че в основната група е имало двама бандити. Единият според описанието е ненагледният ни господин Грин. Вторият бил назован „Коз“. Уж е следа, ама не! В странноприемница „Индия“ е открит труп на мъж със строшен череп. Облечен е като въпросния Коз и е разпознат от Куликов. „Коз“ е доста разпространен прякор в криминалните среди, така наричат дръзките късметлии. Най-вероятно нашият човек е легендарният питерски разбойник Тихон Богоявленски, според слуховете свързан с нихилистите. Както знаете, трупът е изпратен в столицата за проверка. Но каква полза! Господин Грин, така или иначе, е прекъснал тази нишка. Много удобно, разбира се, а и отпада нуждата да се делят паричките — князът вкопчи ръце една в друга и ставите му изпукаха. — Но и грабежът не е най-големият ни проблем, има нещо още по-лошо.

В кабинета настъпи пълна тишина, защото присъстващите дори не си представяха каква друга напаст може да е по-ужасна от наглия грабеж.

— Знаете, че титулярният съветник Зубцов е установил абоната, от чийто телефонен пост малко преди грабежа се е обадил мъжки глас. Това е жилището на известния адвокат Зимин на „Мясницка“. Тъй като Зимин понастоящем е във Варшава — пише го във всички вестници, — пратих мои агенти внимателно да подразберат какъв е този притеснителен господин, дето не е изчакал да говори със Сергей Виталиевич. Агентите видели, че жилището е тъмно, отворили вратата и открили там труп…

Последва нова пауза, прекъсната от Ераст Петрович, който тихо попита:

— Да не е Гвидон?

— Откъде знаете? — бързо се извъртя към него Пожарски. — Няма как да го знаете!

— Много просто — сви рамене Фандорин. — Казахте, че събитието е още по-лошо от задигането на шестстотин хиляди. Всички знаем, че в разследването заложихте всичко на агента Гвидон. Чие друго убийство би ви съсипало до такава степен?

Заместник-директорът ядно възкликна:

— Браво, браво, господин статски съветник! Но къде бяхте досега с дедукцията си? Да, Гвидон е. По всичко личи, че става дума за самоубийство: ръката му стиска кинжал с буквите БГ, смъртта е настъпила от прободна рана, нанесена със същото оръжие. Значи съм сбъркал, погрешно съм преценил психологическия образ на този субект.

Личеше, че това самобичуване коства доста на Глеб Георгиевич и Фандорин достойно оцени постъпката му.

— Не сте сбъркали чак толкова много — вметна той. — Очевидно Гвидон е искал да издаде другарите си и дори е телефонирал тук, но в последния момент съвестта му е проговорила. С-случват се и такива неща с предателите.

Пожарски разбра, че чиновникът го връща към предишния им разговор и се подсмихна, но веднага пак помрачня и гневно се обърна към подполковник Бурляев:

— Къде изчезна този ваш Милников? Той ни е последната надежда. Коза е мъртъв, Гвидон е мъртъв. Неизвестният, открит зад църковния зид на „Сомовска“, също е мъртъв, но ако установим личността му, може да хванем нова следа.