Борис Акунин - Статски съветник

— И вие, закрилник на обществото, сте готов да воювате по подобен начин? Да отговаряте със същите методи? — потресе се Фандорин.

— Ами как, да капитулираме ли? Та побеснелите тълпи да палят къщите и да набучват на вили най-свестните хора на Русия? Доморасли робеспиеровци да давят в кръв градовете? Държавата ни да стане плашило за човечеството и да се катурне триста години назад? Ераст Петрович, не си падам по патетиката, но едно ще ви кажа. Ние сме тънката преграда, която спира тъпата злобна стихия. Ако помете нашата преграда, повече нищо не може да я спре. Зад нас няма никого. Само дами с шапки, бабички с бонета, тургеневски госпожички и момченца с моряшки блузки — малък достопочтен свят, пръкнал се в скитските простори преди няма и сто години благодарение на идеализма на Александър Благословени 24 24 Александър I, руски император от 1801 до 1825 г., умерено либерален реформатор в началото на управлението си. Колкото до „скитските простори“, ако се имат предвид буквално древните племена в Северното причерноморие, земите им влизат в територията на Руската империя още по времето на Екатерина Велика. — Б.пр. — князът прекъсна страстното си слово, явно самият той смутен от неочакваната си разпаленост, и внезапно смени темата: — Впрочем за методите… Ераст Петрович, драги, защо ми вкарахте в леглото онзи хермафродит?

Фандорин реши, че е слухова измама:

— Прощавайте, какво?

— Нищо особено, шегичка. Вчера вечерта хапнах в ресторанта и се качвам в стаята си. Влизам в спалнята — Боже, какъв сюрприз! В леглото ми очарователна дама, абсолютно неглиже, изпод завивката се вижда симпатичен разголен бюст. Взех да я пъдя — не желае да мръдне. А след миг направо връхлита участъковият с все стражарите и портиерът пищи с фалцет: „Тук е приличен хотел!“ А от коридора, гледам, си пробива път вече и репортер, че и фотограф води. След което идва най-интересното. Изскача гостенката ми от леглото — майко мила, такова нещо не бях виждал! Пълен асортимент от всячески полови признаци. Оказа се, че било всеизвестно лице в Москва, някой си господин — или госпожа — по прякор Коко. Популярно в средите на чревоугодниците, любители на необичайни забавления. Прекрасно хрумване, Ераст Петрович, бравос. Не го очаквах от вас. Да ме представите в смешна и неприлична светлина е най-сполучливият начин да си върнете разследването. Императорът не понася поквара сред слугите на престола. Сбогом, адютантски монограм, сбогом и на кариерата — Глеб Григориевич го погледна с възторг. — Превъзходна идея, но и аз не съм с жълто на устата. При нужда умея идеално да прилагам подобни фокуси, в което сам можахте да се убедите в случая с Рахмет-Гвидон. Животът, мили ми Ераст Петрович, ме научи да съм предпазлив. Като излизам от хотелска стая, винаги оставям на вратата невидим знак, а на прислугата строго забранявам да влиза в мое отсъствие. Гледам вратата — я, косъма го няма! В двете съседни стаи са настанени мои хора, от Петербург ги взех с мен. Викнах ги и не влязох сам, а с компания. Вашият участъков, като видя тези сериозни господа с насочени револвери, силно се смути. Хвана чудноватото създание за косата и безмълвно го измъкна в коридора, пътем отнесе и вестникарите. Обаче портиерът остана, някакъв си Телпугов, та той изпадна в пълна откровеност с мен. Обясни ми какво е това Коко. И как господа полицаите му наредили да е в пълна готовност — и това сподели. Виждате ли на каква инициативност сте способен, а осъждате моите методи.

— Не знаех нищо! — възмути се Ераст Петрович и веднага се изчерви — сети се, че Сверчински вчера спомена името Коко. Значи това имал предвид Станислав Филипович, когато се канеше да направи столичния ревизор за посмешище…

— Виждам, че не сте знаели — кимна Пожарски. — Естествено, това не е ваш стил. Просто исках да се убедя. Всъщност авторството на номера с Коко принадлежи, разбира се, на полковник Сверчински. Още сутринта стигнах до това заключение, когато полковникът взе да ми се обажда час по час. Проверява дали съм се досетил. Така е, няма кой друг да е бил, на Бурляев му е бедна фантазията за подобни хватки.

В същия момент оттатък се чу тропот на много крака и в кабинета се втурна въпросният Бурляев.

— Ужас, господа! — едвам си пое дъх. — Току-що ми съобщиха, че е нападната колата на експедиторската служба на съкровищницата. Има убити и ранени. Откраднати са шестстотин хиляди! И е оставен знак — БГ.

Стъписано униние — това беше преобладаващото настроение по време на извънредното съвещание на Жандармерийското управление и Тайната полиция, продължило до късно вечерта.