Борис Акунин - Коронация

Бижутерът протегна ръка:

— Дайте камъка. Сега спътницата ви ще изнесе детето.

— Първо да го изнесе — измърморих и внезапно се сетих, че нямам представа какво да предприема оттук нататък — в инструкциите на Фандорин не беше споменато. Да дам ли камъка или не?

Внезапно вторият телохранител с неочаквана пъргавина подскочи към мен и с две ръце стисна ръцете ми с топката. От лекото сътресение взривният механизъм не се включи, но брилянтът изскочи от гнездото и заподскача по пода. Бижутерът го хвана и го прибра в джоба си.

Не можех да се боря с дългуча, а отзад се доближи и чернобрадият кочияш, в чиято нечовешка сила вече бях имал възможност да се убедя. Господи, всичко погубих!

— А ето и сюрприз номер две — прошепна в ухото ми глухонемият и шибна с юмрук бандита в челото. Стори ми се, че не много силно, но немецът подбели очи, отпусна ръце и се свлече на пода. — Дръжте здраво — каза кочияшът с гласа на Фандорин. С един скок се озова до бижутера, затисна му с длан устата, същевременно подпря ченето му с малка кама. — Taisez-vous! Un mot, et vous etes mort! 86 86 Млък! Една дума, и сте мъртъв! (фр.) — Б.пр. Зюкин, дръпнете копчето, бомбата повече не ни трябва.

Вцепених се от скоростта, с която се развиваха събитията, и никак не се учудих на внезапното превръщане на кочияша във Фандорин — много по-странно ми се стори, че изобщо не заеква.

Послушно извадих с нокът натиснатото копче и го дръпнах — то изскочи с леко щракване.

— Викнете, че камъкът е у вас и че детето може да се изведе — тихо каза Фандорин на френски.

Бижутерът с неестествена скорост замига — не можеше да кимне, защото директно щеше да се набучи на камата.

Ераст Петрович махна дланта си от устата му, но острието остана щръкнало нагоре.

Пленникът му примлясна с хлътнала уста, облиза липсващите си устни, отметна глава назад, сякаш искаше да разгледа нещо на тавана, и внезапно извика високо:

— Alarme! Fuiez-vousf! 87 87 Тревога! Бягайте! (фр.) — Б.пр.

Искаше да викне и още нещо, но стоманеното острие се заби между брадичката и гърлото му чак до ръкохватката и бижутерът захриптя. Аз изохках.

Убитият още не беше паднал на пода, а от отвора вече се беше подала глава — май на същия бандит, който се беше спуснал долу с мадмоазел.

Фандорин скочи към дупката и с всичка сила го изрита в лицето. Чу се тежък звук от падане, а Ераст Петрович, без да губи нито секунда, рипна долу.

— Господи! — изтръгна се от гърлото ми. — Господи Боже!

Долу се чу громолене, някой крещеше на немски и на френски.

Прекръстих се със златната топка, втурнах се към отвора и погледнах надолу.

Видях направо меле: едрият пазвантин се беше стоварил върху Фандорин, замахнал с нож, а под тях лежеше неподвижен друг телохранител. Ераст Петрович с една ръка стискаше китката на противника си да се предпази, с другата се мъчеше да го докопа с ножа, но не успяваше. Май му трябваше помощ.

Хвърлих топката по темето на великана и чудесно го уцелих — чу се пльокащ звук. На обикновен човек всякак щях да съм строшил черепа, но този само се полюшна напред. Това се оказа обаче достатъчно, за да стигне Фандорин до гърлото му. Не видях какво именно направиха пръстите му, но чух гнусно изпращяване и мъжагата се търкулна настрани.

Бързо се спуснах. Фандорин вече беше скочил прав и се озърташе наоколо.

Намирахме се в квадратно помещение, ъглите му тънеха в мрак. Насред гробницата се издигаше покрито с мъх надгробие, върху което гореше газена лампа.

— Къде е тя? — изпаднах в паника. — Къде е негово височество? Къде е Линд?

До стената имаше сандък с нахвърляни отгоре дрипи и си помислих, че Михаил Георгиевич сигурно е там. Но Фандорин се втурна в обратната посока.

Чух тропот на бързо отдалечаващи се крачки — според звука ми се стори, че бягат трима или четирима души.

Фандорин грабна газената лампа, вдигна я и видяхме проход в стената, препречен с решетка.

В чернилката лумна блясък, въздухът злобно изсвистя, чу се тътен.

— Зад издатината! — викна ми Фандорин и отскочи встрани.

— Емилия, жива ли сте? — извиках с всичка сила.

Тъмнината ми отговори приглушено с гласа на мадмоазел:

— Тхима са! Линд е тук! Това е… — гласът се извиси в писък.

Хвърлих се към решетката и я заблъсках, но тя беше заключена с катинар.

Ераст Петрович силно ме дръпна за ръката — и съвсем навреме: от подземния проход долетя нов изстрел. Един от железните пръти пръсна искри, в стената се заби невидим куршум и се посипа каменен трошляк.