Борис Акунин: Диамантената колесница

И на ти тебе изненада.

Съпровождащият детектив Гнатюк от Московския мобилен отряд ни предаде обекта на гарата в 7 часа и 25 минути. Гнатюк съобщи, че по пътя Изкълчения не е разговарял с никого, напускал е купето само по естествени нужди.

След поемането на обекта го следвахме с два файтона до дома на Бутинг на улица „Надеждинская“. Там Изкълчения се качи на четвъртия етаж, влезе в апартамент №7, откъдето повече не е излизал. Апартамент №7 се държи от някой си Цвилинг, жител на Хелсингфорс 8, който обаче се появява много рядко (за последен път според портиера е идвал в началото на зимата).

В 12 часа и 38 минути обектът позвъни да дойде портиерът. В ролята на портиер при него се качи детектив Максименко. Изкълчения му даде една рубла, за да му донесе хляб, салам и две бири. Нямаше признаци в жилището да има други хора.

Максименко донесе поръчката и получи рестото (17 коп.) като бакшиш. Според него обектът бил силно изнервен, сякаш очаква някого или нещо.

В 3 часа и 15 минути във входа влезе офицер (дадено оперативно наименование Калмик — щабкапитан, с отличителни знаци на интендантското ведомство, куца с десния крак, среден на ръст, скулесто лице, черна коса).

Качи се в апартамент №7, но 4 минути по-късно излезе и тръгна към улица „Басейная“. Изпратих подире му детектив Максименко.

Изкълчения не напусна къщата. В 3 часа и 31 минути отиде до прозореца, гледа към двора, след което се отдръпна.

Максименко до тоя момент не се е върнал.

Предавам дежурството по външно наблюдение на старши детектив Зябликов.

На пръв поглед кратко и ясно.

Че беше кратко — беше, само дето не беше хич ясно.

Преди час и половина, когато Евстратий Павлович тъкмо четеше току-що полученото донесение, му телефонираха от полицейския участък на „Басейная“ — в двора на някаква къща на улица „Митавская“ бил открит мъртвец, у когото намерили удостоверение на името на детектив Василий Максименко от подвижния отряд. За по-малко от десет минути надворният съветник се озова на местопроизшествието и с очите си се увери — да, Максименко беше. Нямаше никакви признаци за насилствена смърт, нито следи от борба или раздърпани дрехи. Опитният Карл Степанович, медицинският експерт, веднага, без всякакви аутопсии, определи — класически сърдечен удар, по всичко личи.

Такива ми ти работи. Милников, естествено, се нажали, дори си поплака за стария другар, с когото бяха служили рамо до рамо десет години. Какво ли не им беше минало през главата. Дори орденът „Свети Владимир“ 9, благодарение на който бе възникнал новият дворянски род, също бе заслужен с прякото участие на Василий.

Миналата година, през май, пристигна секретно съобщение от консула в Хонконг, че за Суецкия канал, по-точно за град Аден заминават четирима японци, представящи се за търговци. Само дето не са никакви търговци, ами морски офицери — двама сапьори и двама водолази. Щели да поставят подводни бомби, за да потопят крайцерите от Черноморската ескадра, които се придвижваха към Далечния изток.

Евстратий Павлович с шестима от най-добрите агенти, истински вълкодави (сред тях и покойния Максименко), замина за Аден. Бродеха из пазара, правеха се на пияни моряци и като засякоха жълтурите, развъртяха ножовете. Заклаха ги като пилци, а багажът им отиде на дъното на залива. Крайцерите минаха като по мед и масло. Вярно, макаците после пак ги разпердушиниха, ама това вече не е наша работа, дето има една дума.

Ето какъв сътрудник бе изгубил надворният съветник. Поне да беше в някоя люта битка, а то — сърцето му спряло.

Милников разпореди относно тленните останки, върна се в кабинета си на „Фонтанка“, препрочете донесението относно Изкълчения и нещо го притесни. Проводи Льонка Зябликов, много разтропан момък, да провери тоя пусти апартамент №7 на „Надеждинская“.

И какво стана? Пак не се бе излъгал старият копой.

Зябликов телефонира преди десет минути. Преоблякъл се като водопроводчик, звънял на вратата, тропал — никой не отварял. Тогава извадил шперц и влязъл.

Изкълчения бил увиснал на въже на корниза до прозореца. Всички белези сочат самоубийство — липсват синини и кръвонасядания, на масата оставени лист и молив — сякаш човекът е смятал да напише прощална бележка, ама се е отказал.

Евстратий Павлович изслуша, каквото му редеше развълнуваният агент, заповяда му да чака експертната група, пък приседна до бюрото и захвана да си драска герба — за гимнастика на мозъка и най-вече за успокояване на нервите.