Борис Акунин: Диамантената колесница

— Гледай ти, гледай ти! — разпери ръце той, сякаш възнамеряваше да прегърне инженера. — Ераст Петрович! Какво ви води насам? А, да, нали сте сега в жеужепето, вярно, че ми беше казал някой. Ще прощавате, дето нахлувам на ваша територия, но има заповед от висшето началство за незабавно разследване с участието на всички обвързани ведомства. Та ме вдигнаха от меките завивки. Дръж, викат, души, старо куче. Е, послъгах за завивките, де — Милников оголи пожълтели зъби в нещо като усмивка, но очите му останаха присвити и студени. — Кога са им се полагали меки завивки на копоите. Само ви завиждаме на вас, железопътните аристократи. Аз пък в кабинета си нощувах, на столове както винаги. Затова пък пристигнах пръв, както виждате. Та разпитвам вашите човечета дали не е японска мина.

— Господин инженер — обърна се към Фандорин развълнуваният подофицер. — Кажете му на тяхно високоблагородие. Помните ли ме? Аз съм Лоскутов, по-преди служех на прелеза при гара Фарфоровая. Вие ни проверявахте зимъс, доволни останахте. Даже се разпоредихте относно повишението ми. Изпълних всичко, както си му е редът! Лично надникнах навсякъде десет минути преди ешелона. Беше чисто! Няма откъде да се качи диверсант на моста! Имам постове и от двете страни!

— Значи казвате, че е било чисто — повтори Ераст Петрович и поклати глава — Сигурен ли сте, че огледахте добре?

— Аз… Ама как… — подофицерът, задъхан, рязко свали фуражката и се прекръсти: — Господ ми е свидетел! Осма година вече… Когото искате питайте как Лоскутов си гледа работата.

Инженерът се обърна към Милников.

— Какво е изяснено дотук?

— Картинката е ясна — сви рамене детективът. — Обичайната ни руска неразбория. Бързият върви напред. В Колпино спира, трябва да пропусне специалния влак с оръдията. Не щеш ли, телеграфистът получава депеша: продължавайте, ешелонът се бави. Някой нещо объркал. Бързият тъкмо минава по моста, отзад се задава ешелонът. Бая е тежичък, както можете да видите. Трябвало е да засили и да мине с пълна скорост, както се полага. И нищо нямаше да се случи. А той, изглежда, е взел да намалява, та опорите не са издържали. Някой от „Пътна поддръжка“ ще си го отнесе здравата!

— Кой е изпратил т-телеграмата за забавянето? — Фандорин цял се приведе напред.

— Е, там е работата. Никой не е пращал такава телеграма.

— А къде е телеграфистът, който я бил получил?

— Търсим го. Засега не сме го намерили, свършила му е смяната.

Инженерът нервно мръдна крайчеца на устата си.

— Не го търсите както трябва. Направете словесен портрет, намерете снимка, ако успеете, и спешно го обявете за общодържавно издирване.

Ченето на Милников увисна.

— Телеграфиста? За общодържавно?

Фандорин привика с пръст надворния съветник, дръпна го настрана и тихо рече:

— Това е диверсия. Мостът е взривен.

— Кой ви каза?

Ераст Петрович поведе началника на копоите към разрушения мост, заспуска се по висящите релси. Милников го последва, като охкаше и се кръстеше.

— П-погледнете.

Ръката в сива ръкавица посочи овъглената и сцепена траверса, усуканата релса.

— Всеки момент трябва да пристигнат нашите експерти. Със сигурност ще намерят следи от взривни в-вещества.

Евстратий Павлович подсвирна, побутна бомбето си назад.

Следотърсачите висяха над черната вода, поклащайки се леко на импровизираната стълба.

— Демек жандармът лъже, че е оглеждал? Или дори по-зле — в заговора е? Да го арестуваме.

— Кой, Лоскутов да е японски агент? Глупости. Ако беше — досега да е избягал като телеграфиста от Колпино. Не, не, на моста не е имало мина.

— Тогава какво излиза? Взрив има, мина няма?

— Така излиза.

Надворният съветник угрижено се намръщи и запълзя нагоре по траверсите.

— Ще ходя да докладвам на началството. Е, сега вече ще се почне една… — махна с ръка на детективите: — Ей, докарайте ми лодка!

Обаче не се качи на лодката, хрумна му нещо друго.

Изпрати с поглед Фандорин, който беше тръгнал към бързия влак, почеса се по тила и се втурна подире му.

Инженерът, дочул стъпките му, се обърна и посочи спрелия влак.

— Възможно ли е дистанцията между двете композиции да е толкова малка?

— Не, бързият е спрял по-нататък, дръпнали са внезапната спирачка. После машинистът е дал заден ход. Кондукторите и някои от пътниците са помагали да вадят ранените от реката. На тоя бряг гарата е по-близо, отколкото на оня. Докараха каруци оттам, та ги извозиха.

Ераст Петрович с властен жест повика началника на влака и попита: