Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Погледна ме за момент, сякаш искаше да каже нещо. После разтърси нетърпеливо глава.

— Ще се оправя. Не се тревожи за мен. Това е последният ти шанс. След пет минути трябва да съм долу за вечеря.

— Готов съм.

После момчето изрече обратните заклинания бързо и без грешка. Чувствах как тежестта на думите, които ме задържаха на Земята олеква с всяка сричка. Като наближи края, формата ми се разшири, разпростря се и излезе извън ограниченията на кръга. На всички нива се отвориха множество врати, които ме зовяха да премина. Превърнах се в гъст облак дим и се понесох с рев нагоре и навън, изпълвайки стаята, която ми изглеждаше все по-нереална с всяка изминала секунда.

Той приключи. Устата му се затвори. Последната връзка се скъса като тежка верига.

И така аз си тръгнах, оставяйки след себе си само остра миризма на сяра. Просто нещо, с което да ме запомни.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4583

Издание:

Джонатан Страуд. Амулетът на Самарканд

Превод: Борис Христов

Редактор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Коректор: Ангелина Вълчева

Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД — София

ISBN: 978-954-761-235-8

Не всички са съгласни с мен по този въпрос. Някои смятат, че това е очарователен спорт. Те изнамират безброй начини да тормозят тези, които са ги призовали чрез най-префинени и противни видения. Обикновено най-доброто, на което можете да се надявате е да им докарате кошмари по-късно, но понякога тези хитрини са толкова успешни, че чираците всъщност се паникьосват и излизат от защитния кръг. В такъв случай всичко е наред — за нас. Но това е рискована работа. Те често са много добре обучени, а после порастват и си отмъщават.

Разбира се, не можех да направя нищо докато бях в кръга. Но по-късно щях да мога да разбера кой е той, да потърся слабости в характера му и неща от миналото му, които бих могъл да използвам. Има ги у всички тях. Или по-скоро трябва да кажа има ги у всички Вас .

Левитация е целенасочено повдигане на обект във въздуха чрез свръхестествена сила, която преодолява гравитацията. — Бел.прев.

Един магьосник пожела да му покажа любовта на живота му. Подадох му огледало.

Човек, който поддържа постоянно съгласие с другите. — Бел.прев.

Тасове са капаците, които се поставят на джантите на автомобилите. — Бел.прев.

Имам достъп до седем нива едновременно. Те се застъпват, като слоевете на сладолед. Седемте нива са достатъчни за всеки. Тези, които работят с повече, просто се фукат.

На две нива. Котките притежават тази сила.

Всеки път в различен камък, а не пет пъти в един и същ. Просто искам да съм сигурен, че е ясно. Понякога човеците са толкова тъпи.

За онези, които се чудят, нямам никакъв проблем да се превърна в жена. Нито пък в мъж. Предполагам, че по някакъв начин жените са по-лукави, но сега няма да се впускам в подробности. Жена, мъж, къртица, муха — всичките са еднакви с изключение на леките различия в мисловните способности.

Не ме разбирайте погрешно. Не се страхувах от дяволчето. Можех да го смачкам, без дори да се замисля. Но то беше там по две причини: заради вечната му лоялност към господаря и заради зорките си очи. И за секунда нямаше да се подлъже от хитрото ми прикритие на муха.

Основната съставка на обвивката на насекомите. — Бел.прев.

Ако човек слушаше разговора, най-вероятно щеше да му падне шапката от изумление, защото разказа на магьосника за корупцията в британското правителство беше забележително подробен. Но аз дори не трепнах. Тъй като бях виждал безброй цивилизации, много по-достойни за възхищение от тази, да се сриват в прахта, едва ли можех да се заинтересувам от това. Прекарах времето си в безплодни усилия да измисля кои неземни сили може да са били задължени да служат на Саймън Лавлейс. Най-добре е да си подготвен.

В еврейския фолклор това е направена от глина фигура на човек, на която е бил вдъхнат живот. — Бел.прев.

И аз не изглеждам прекрасно, но Факарл имаше твърде много пипала за моя вкус.

Не беше точно така. Можех да предам Амулета и така да се проваля в задачата си. Но в такъв случай, дори и да успеех да избягам от Факарл, щеше да се наложи да се върна с празни ръце при бледоликото момче. Провалът ми щеше да ме изостави на крехката му милост, в негова власт и аз някак си знаех, че това не е добра идея.