Джонатан Страуд: Амулетът на Самарканд

Ох, заболя.

Всички живи същества също имат аури. Те приемат формата на цветен ореол, ограждащ тялото на индивида и са визуалният феномен, който е най-близко до миризма. Аурите съществуват на първо ниво, но са невидими за повечето човеци. Много животни, като например котките, ги виждат; джиновете, както и някои изключителни хора също. Аурите си сменят цвета в зависимост от настроението и са полезен индикатор за страх, омраза, тъга и т.н., затова е много трудно да измамиш котка (или джин), когато и мислиш лошото.

Щеше да е много по-приемливо да се върна при хлапака веднага и да се отърва от Амулета. Но магьосниците почти винаги държат на определени призовавания в точно определено време. Така предотвратяват възможността да ги хванем в (потенциално фатално) неизгодно за тях положение.

Дори магьосниците се объркват от безбройните ни видове, които са толкова различни едни от други, колкото слонът от насекомото или орелът от амебата. Обаче, общо взето, има пет основни категории, които вероятно ще откриете на служба при магьосник. В низходящ ред по сила и страхопочитание те са: мариди, африти, джинове, фолиоти, дяволчета. (Има безкрайно много низши духчета, които са по-слаби от дяволчетата, но магьосниците рядко си губят времето да ги призовават. По същия начин далеч над маридите има същества с ужасна сила. Те рядко се виждат на земята, защото малко магьосници се осмеляват дори само да разкрият имената им.) Дълбокото познаване на тази йерархия е жизненоважна, както за магьосниците, така и за нас, тъй като оцеляването често зависи от точното ти място в нея. Например, като един изключително чудесен вид джин, аз се отнасям към другите джинове и всичко над моя ранг с известна доза любезност, но към фолиотите и дяволчетата съм груб.

Търсещите сфери като тези са вид здрави дяволчета. Притежават огромни несъразмерни уши и една мъхеста ноздра, което ги прави изключително чувствителни към магически импулси и невероятно раздразнителни, ако бъдат подложени на силен шум или противна миризма. Поради това през част от нощта бях принуден да се укривам в канализацията на Ротърхит (Полуостров на р. Темза в Югоизточен Лондон), която в момента се ремонтираше.

Особено популярни бяха едни кристални стъкълца, за които се твърдеше, че излъчват удължаваща живота аура. Хората ги окачваха на вратовете си за късмет. Стъкълцата нямаха никакви магически свойства, но предполагам, че по свой собствен начин те наистина имаха предпазваща функция: всеки, който носеше такова нещо, моментално се обозначаваше като магически невеж и в резултат на това беше игнориран от многото воюващи фракции от магьосници. В Лондон беше опасно човек да има дори и най-малкото магическо познание: в този случай той ставаше полезен и/или опасен — и затова беше лесна плячка за други магьосници.

Кокни — вид диалект в Източен Лондон. — Бел.прев.

Град в Египет, известен с храмовете си. — Бел.прев.

И все пак… Може би това обяснява много неща.

Имало е случаи, в които дух се е опитвал да откаже заповед. В един прочут случай Азморал Непоколебимия е бил инструктиран от господаря си да унищожи джин Йанна. Но Йанна отдавна била най-близкият съюзник на Азморал и между тях имало силна любов. Въпреки все по-строгите заповеди на господаря му, Азморал отказал да го направи. Тъжно е, но силата на волята му била равна на предизвикателството, а неговата същност била свързана с неудържимото притегляне на заповедите на магьосника. Съвсем скоро, тъй като не се предал, той бил буквално разкъсан на две. Предизвиканата от това експлозия унищожила магьосника, палата му и едно затънтено предградие на Багдад. След това трагично събитие магьосниците се научили да внимават, когато заповядват директни атаки срещу противникови духове (противниковите магьосници са нещо различно). Ние пък се научихме да избягваме принципните конфликти. Вследствие на това лоялността сред нас е временна и подлежи на промяна. Приятелството е изключително въпрос на стратегия.

Независимо какво ще кажат някои по въпроса, ние нямаме особен интерес да нараняваме хора. Разбира се, и сред нас има изключения и Джабор е едно от тях. Обаче дори и за такъв добричък джин като мен, съществува понятието „да отидеш твърде далеч“.