Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Той не каза нищо.

— Официално ли го искаш? — извиках аз. — Каква ще кажеш за това? „Ако наруша тази клетва, дано бъда стъпкан в пясъка от камилите и разпръснат сред изпражненията в полето.“ 150 150 Стара египетска клетва. Внимавайте когато я използвате, винаги се сбъдва. Сега вече не мога да бъда по-честен от това, нали?

Той се поколеба. За момент беше готов да ме освободи.

— Не знам — промърмори той. — Ти си де… джин. Клетвите не означават нищо за теб.

— Бъркаш ме с магьосник. Добре тогава… — отскочих назад ядосан. — Какво ще кажеш за това? Ако не ме освободиш тук и сега, отивам право долу и ще разкажа на скъпата ти госпожа Уитуел какво в действителност се е случило. Ще й бъде много интересно да ме види в истинската ми форма.

Той прехапа устни и се пресегна за книгата си.

— Бих могъл…

— Да, би могъл да направиш много неща — казах аз. — В това ти е проблемът. Прекалено умен си и затова не си полезен за себе си. Случиха се много неща, точно защото беше прекалено умен, за да ги оставиш да отлежат. Искаше отмъщение, призова един благороден джин, открадна Амулета, остави други да платят за това. Ти направи каквото искаше и аз ти помогнах, защото трябваше. И без съмнение с твоята интелигентност и с времето ще изнамериш някакъв нов начин да ме оковеш, но не и достатъчно бързо, че да ме спреш да не кажа на господарката ти още сега за теб, за Амулета, за Ъндъруд и за мен.

— Още сега ли? — каза той тихо.

— Още сега.

— Ще свършиш в кутията.

— Твърде лошо и за двама ни.

Няколко секунди задържахме погледите си един върху друг, може би за първи път. После, с въздишка момчето погледна настрани.

— Освободи ме, Джон — казах аз. — Направих достатъчно. Изморен съм. Ти също.

При тези думи той се усмихна леко.

— Аз не съм изморен. Има прекалено много неща, които искам да направя.

— Точно така — потвърдих аз. — Съпротивата… конспираторите… Ще искаш да си спокоен, докато се опитваш да ги заловиш. Помисли за всички други джинове, които ще трябва да призовеш при напредването в кариерата си. Те няма да имат моята класа, но ще ти създават по-малко проблеми.

Част от това явно докосна някаква струна в него.

— Добре, Бартимеус — каза накрая. — Съгласен съм. Ще трябва да почакаш, докато нарисувам кръга.

— Няма проблем! — Бях самото нетърпение. — Всъщност с удоволствие ще те забавлявам, докато го чертаеш! Какво би желал? Мога да пея като славей, да произведа сладка музика във въздуха, да създам хиляди божествени ухания… Предполагам, че дори мога да пожонглирам малко, ако това ще ти се понрави.

— Благодаря. Нищо от това няма да е необходимо.

Подът в единия ъгъл на стаята нарочно не бе застлан с килим и беше леко повдигнат. Точно там, с изключителна прецизност и то само с един или два бързи погледа в книгата си с формулите, момчето начерта един прост пентаграм и два кръга с парче черен тебешир, който откри в чекмеджето на бюрото си. Стоях много тихо, докато правеше това. Не исках да допусне някоя грешка.

Накрая приключи и се изправи вдървено, държейки се за гърба.

— Готово е — каза той и се протегна. — Влизай вътре.

Внимателно прегледах руните.

— Това неутрализира пентаграма на Аделбранд, така ли?

— Да.

— И отменя Безкрайния Затвор?

— Да! Виждаш ли този йероглиф тук? Той прекъсва нишката. Е, искаш ли да те освободя или не?

— Просто проверявам. — Скочих в по-големия кръг и се обърнах с лице към него. Той се приготви, подреждайки думите наум, после ме изгледа строго.

— Разкарай тъпата си усмивка от лицето — каза той. — Разсейваш ме.

— Извинявай. — Направих противно изражение на страдание и скръб.

— Така не е по-добре.

— Извинявай де, извинявай.

— Добре, приготви се. — Той пое дълбоко дъх.

— Само още едно нещо — рекох аз. — Ако ти се наложи да призовеш скоро някой друг, препоръчвам ти Факарл. Той е добър работник. Накарай го да върши нещо творческо, като да пресуши езеро със сито или пък да преброи зрънцата пясък на някой плаж. Той ще е добър в това.

— Виж, искаш ли да си ходиш или не?

— О, да. Искам. И то много.

— Добре тогава.

— Натаниел — още едно последно нещо.

— Какво?

— Слушай, ти имаш потенциал за магьосник. И нямам предвид по начина, по който ти си мислиш, че го казвам. Като начало си много по-инициативен от повечето от тях, но те ще смачкат това в теб, ако не внимаваш. Освен това имаш и съвест, още едно нещо, което е рядко и се губи лесно. Запази я. Това е всичко. О, и на твое място щях да внимавам с новата си господарка.