Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Трябваше да поискам още двайсет секвина, стоката ми е първо качество. Но как да го втълпя в главата на онзи часк? Той те зяпаше и непрестанно се опитваше да те подуши, а като забеляза, че се криеш от него, стана още по-подозрителен. Да знаеш, че си ми длъжник за загубата.

— Не мисля, че те е измамил — възрази Рейт. — Хайде, да се връщаме.

— А какво ще кажеш за моите изгубени двайсет секвина?

— Забрави ги, те съществуват само във въображението ти. Виж, сините часки ни гледат.

Емник побърза да се настани на седалката за управление и включи мотора. Подтикван от яда си, той подкара по пътя, по който бяха дошли. Рейт му заговори с твърд глас:

— Без повече номера, карай по източния път към входа на голямата сграда!

— Винаги се прибирам по западния — захленчи Емник. — Защо да променям маршрута си сега?

— За твое добро…

— Хей, заплашваш ли ме? В центъра на Дадиче? Когато е достатъчно само да дам знак на часките…

— И това ще е последният знак в живота ти.

— А моите двайсет секвина?

— Вече получи петнайсет от мен, плюс печалбата. Стига си се оплаквал! Карай откъдето ти казах, инак ще ти извия врата!

С хъмкане, сподавени възражения и гневни погледи Емник се подчини.

Бялата сграда се издигаше пред тях. Пътят вървеше успоредно на фасадата, на около петдесетина метра от нея, с ивица зелена трева по средата. От главния път извиваше по-малък, който достигаше предната част на сградата. Подминаха го, тъй като щеше да е крайно подозрително да свърнат по него, и продължиха нататък, заобиколени от други коли и каруци, както и от няколко малки превозни средства, управлявани от часки. Рейт оглеждаше напрегнато фасадата. Три големи портала прорязваха предната стена. Този отляво и централният бяха затворени, отворен бе само крайният вдясно. Когато го подминаваха, Рейт надзърна и погледът му се плъзна по сияещи машини, лъскав метал и корпуса на една платформа, подобна на онази, която бе вдигнала и откарала неговия кораб.

Рейт се обърна към Емник.

— Това да не е заводът, където се строят въздухолети и космически кораби?

— Ами, предполагам — промърмори Емник.

— Веднъж вече те питах — защо не ми отговори?

— Защото не беше готов да ми платиш за информацията. Нищо не казвам даром.

— Обиколи още веднъж сградата.

— Ще ти струва допълнителни пет секвина.

— Два. И без мърморене, да не ти избия зъбите.

Емник изруга под нос и обърна колата назад.

— Някога поглеждал ли си през централния и левия портал?

— Ами да, няколко пъти.

— Какво има там?

— Колко ще ми платиш за информацията?

— Не много. Трябва да се уверя, че е от значение.

— Един секвин?

Рейт кимна.

— Понякога порталите зеят широко разтворени. Зад централния сглобяват секции от космически кораби, които после откарват някъде другаде. В левия строят по-малки летателни съдове, вероятно когато им потрябват за нещо. Напоследък не е имало много работа — сините часки не обичат да летят в космоса.

— Виждал ли си да карат тук кораби за ремонт? Например преди няколко месеца?

— Не. Защо питаш?

— Информацията ще ти донесе известна сума — отвърна Рейт.

В отговор Емник показа два реда жълтеникави зъби и замълча.

За втори път приближиха фасадата на голямата сграда.

— Забави — нареди Рейт, защото Емник бе преместил скоростния лост максимално напред и платформата се тресеше с бясна скорост по улицата.

Емник се подчини с видима неохота.

— Ако карам твърде бавно, може да заподозрат нещо, особено като видят как зяпаш нататък.

Рейт оглеждаше пътя, който водеше към сградата. Неколцина сини часки вървяха по него.

— Излез от пътя и спри за една-две минути — нареди Рейт.

Емник отново понечи да възрази, но Рейт се пресегна, дръпна ръчката назад и колата замря. Емник се задави от гняв.

— Слизай — иди да поправиш някое от колелата или провери акумулатора — инструктира го Рейт. — Престори се, че имаш някаква работа — той скочи на земята, без да откъсва поглед от сградата. Порталът отдясно го мамеше, широко разтворен. Толкова близо и същевременно тъй далече… Да можеше само да прекоси тези петдесет метра и да надзърне вътре!

И тогава какво? Дори и да види вътре кораба, едва ли щеше да го завари в работещо състояние — най-вероятно техниците на сините часки го бяха разглобили. Навярно го изучаваха, след като всичко вътре им беше непознато, ново, различно. Присъствието на човек в двора само щеше да събуди подозрението им. Не би могъл да си представи по-рисковано решение. Дори корабът да е вътре, Рейт нямаше никаква представа как да си го върне. Ако пък го нямаше и там държаха само предавателя на Пол Уандър, тогава щеше да се наложи да преосмисли плановете си и да потърси друго решение… Както и да е, не можеше да предприеме нищо, докато не надникне в завода. Изглеждаше толкова лесно. Само някакви си петдесетина метра… Не би могъл да се преоблече като син часк, оставаше само да се дегизира на часкоид. Нищожен шанс, помисли си той. Чертите му се отличаваха коренно от тези на часкоидите.