Джак Ванс: Градът на часките. Слуги на уонките

Там, където допреди миг се намираше „Изследовател IV“, сега плуваше странен предмет — носът и кърмата на кораба, съединени от няколко къса изкривен метал, с празно пространство по средата, през което прозираше сиянието на старото жълто слънце Карина 4269. Заедно с целия екипаж и техниците, командир Марин, старши офицер Дийли и офицер втори ранг Уолгрейв се бяха превърнали в разпилени въглеродни, кислородни и водородни атоми, а техните личности, енергични маниери и шеговито поведение — в спомен.

Понесен от мощната ударна вълна, разузнавателният скутер се премяташе неконтролируемо надолу към сиво-кафявата повърхност на планетата, докато Адам Рейт и Пол Уандър се блъскаха в стените на кабината.

Рейт, който едва успяваше да запази съзнание, пръв посегна към пулта за управление и задейства системата за стабилизиране на полета. Вместо тихо бръмчене се чуваше свистене и нарастващ грохот, но въпреки това безумното подскачане се укроти.

Рейт и Уандър най-сетне се добраха до пилотските кресла и се пристегнаха с коланите.

— Видя ли това, което видях аз? — попита Рейт.

— Торпедото?

Рейт кимна.

— Планетата наистина е обитавана.

— Само че обитателите й никак не са гостоприемни. Това беше доста грубо посрещане.

— Намираме се далече от вкъщи — Рейт плъзна поглед по угасналите индикатори на пулта. — Изглежда, повредата е доста сериозна. Ще се разбием, ако не успея да направя някои бързи поправки.

Той закуцука към машинното отделение в кърмовия отсек, където откри, че неправилно поставената резервна енергийна клетка е избухнала в предавателната кутия, превръщайки я в хаотично кълбо от разтопен метал, натрошени кристали и обгорели сплави.

— Мога да я поправя — рече Рейт на Уандър, който също бе дошъл, за да огледа повредата. — С малко късмет, за около два месеца. Стига да разполагам с резервни части.

— Два месеца ще са малко множко — отвърна Уандър. — Предполагам, че ни остават около два часа, преди да навлезем в плътните слоеве на атмосферата.

— Ами тогава да се захващаме за работа.

След около час и половина двамата се изправиха, за да огледат със съмнение и видимо недоволство аварийните връзки, които бяха монтирали.

— Е, може и да се приземим живи и здрави — ако имаме късмет — въздъхна Рейт мрачно. — Ти иди отпред и опитай да задействаш маневрените двигатели, аз ще следя какво ще се получи тук.

Измина една минута. Чу се тихо, но нарастващо бръмчене откъм реактивните двигатели и Рейт долови натиска от намаляването на скоростта. Поуспокоен, че импровизираният ремонт ще свърши работа поне засега, той се премести отпред и се настани на креслото.

— Как е положението?

— Не чак толкова зле, в краткосрочен план. След половин час навлизаме в атмосферата, със скорост малко под критичната. Надявам се, че ще успея да осъществя меко кацане. В дългосрочен план обаче нещата са отчайващи. Който и да е уцелил кораба, може да ни проследи до долу с радар. Въпросът е какво ще направи след това?

— Нищо добро — кимна Рейт.

Планетата под тях бързо изпълваше екрана — свят по-замъглен и по-мрачен от Земята, окъпан в жълтеникавокафява светлина. Сега вече можеха да различат континентите и океаните, облаците и циклоните — пейзаж на една зряла планета.

Зад стените се чу вой от триенето с атмосферата и термоиндикаторът поде енергичен възход към червената граница. Рейт внимателно увеличи спирачната тяга. Скутерът започна да забавя скорост, индикаторът трепна и се плъзна назад, към по-безопасни нива. Изведнъж откъм машинното долетя пукот и малкият разузнавателен кораб отново премина към неконтролируемо свободно падане.

— Ето че пак се почва — обяви Рейт. — Какво пък, ще разчитаме на въздушните спирачки. Най-добре да се прехвърлим в катапултните мрежи — той активира страничните криле, задейства хоризонталните стабилизатори и изтегли назад щурвала. С оглушително свистене скутерът започна да изравнява полета си.

— Какви са данните от атмосферния анализ?

— Атмосферата е подходяща за дишане. Доста близка по състав до земната.

— Е, поне да има и нещо добро в лошото.

През визоскопите вече се различаваха и подробности от повърхността. Точно под тях се ширеше просторна и равна степ, покрита на места с оскъдна растителност.

— Никакви признаци за цивилизация — промърмори Уандър. — Не и под нас. Но може би там, на хоризонта — виждаш ли онези сиви петна…

— Ако успеем да приземим скутера и ако никой не ни попречи, докато отстраним повредата, шансовете ни ще нараснат значително… Само че стабилизаторите едва ли са предназначени за твърдо кацане при висока скорост. Най-добре да държим управлението до последния момент и после да катапултираме.