Дъглас Престън - Черен лед

— Капитан Бритън? — извика той. — Казвам се Ели Глин. Бих ли могъл да разменя две думи с вас?

Тя се спря. Той забеляза, че изненадата, изписана върху лицето й, отстъпи място на любопитството. Нямаше и знак от тревога или страх; само кротка самоувереност.

Жената пристъпи към колата.

— Да?

Глин машинално си отбеляза на ум няколко неща. Жената не носеше парфюм и държеше малката си чанта здраво до хълбока си. Беше висока, ала с фина конструкция. Макар лицето й да бе бледо, бръчиците около очите и пръснатите по лицето й лунички издаваха, че бе прекарала години, изложена на вятъра и слънцето. Гласът й бе нисък.

— Всъщност онова, което имам да ви казвам, ще отнеме малко време. Бих ли могъл да ви откарам донякъде?

— Не е необходимо, благодаря ви. Гарата е на няколко преки оттук.

Глин кимна.

— Запътили сте се към дома, в Ню Рошел? Връзките са много неудобни. Ще се радвам, ако мога да ви откарам.

Този път изражението на изненада се задържа малко по-дълго, а когато се стопи, остана замисленият й вид, подчертан от морскозелените й очи.

— Мама винаги ми е повтаряла да не се качвам никога в коли на непознати.

— Правилно ви е учила майка ви. Но мисля, че онова, което ще ви кажа, ще ви заинтересува.

Жената се замисли за миг. След това кимна.

— Добре — рече тя, отвори дясната врата и влезе в колата.

Глин забеляза, че стискаше чантата в скута си, а другата й ръка остана върху дръжката на вратата. Не се изненада, че се съгласи. Но се впечатли от умението й да оценява ситуацията, да преценява възможностите и да стига бързо до решението. Беше готова да поеме риск, но не и глупав. Точно това би трябвало да очаква, съдейки по досието й.

— Ще трябва да ме упътвате — рече той, докато потегляше. — Не познавам тази част от Ню Джърси.

Това не бе съвсем вярно. Знаеше дузина начини да стигне до окръг Уестчестър, ала искаше да разбере как ще се справи с командването, дори и в такъв дребен мащаб. След като потеглиха, Бритън остана стегната, даваше му отсечени команди с маниера на човек, който е свикнал нарежданията му да бъдат изпълнявани. Беше наистина много впечатляваща жена, може би още по-впечатляваща след единствения си катастрофален провал.

— Нека ви избавя от нещо още в увода си — рече той. — Знам досегашната ви история и тя няма никакво отношение към това, което имам намерение да ви кажа.

С периферното си зрение видя как тя се напрегна вътрешно. Ала когато заговори, тонът й бе спокоен:

— Мисля, че при това положение една дама би трябвало да рече: „Вие се възползвате от положението ми, сър.“

— Засега не мога да вляза в подробности. Но съм тук да ви предложа командването на нефтен танкер.

Няколко минути пътуваха в мълчание. След което тя извърна глава и го погледна.

— Ако познавахте моята история толкова добре, както твърдите, съмнявам се, че бихте направили такова предложение.

Гласът й си остана спокоен, ала Глин забеляза множество нови отсенки в изражението й: любопитство, гордост, подозрителност, може би надежда…

— Грешите, капитан Бритън. Знам цялата история. Знам, че сте една от малкото жени — капитани в танкерния флот. Знам как сте били остракирани, как сте се поддали на слабостта да поемете по най-непопулярните пътища. Натискът, на който сте били изложени, е бил огромен. — Той замълча за миг и продължи: — Знам, че сте били намерени на мостика на последния кораб, който сте командвали, в състояние на интоксикация. Поставили са ви диагноза „алкохоличка“ и сте постъпили във възстановителен център. В резултат на лечението сте си върнали успешно капитанския лиценз. Но откакто сте напуснали този център преди повече от година, не сте получавали предложения да поемете кораб. Пропуснах ли нещо?

Той търпеливо изчака да види реакцията й.

— Не — отвърна твърдо тя. — Това е достатъчно.

— Ще бъда откровен, капитане. Назначението, което ви предлагам, е съвсем необичайно. Имам малък списък на капитани, към които мога да се обърна, но мисля, че повечето от тях ще отхвърлят предложението.

— Докато аз, от своя страна, съм отчаяна — продължи мисълта му Бритън, взряна право напред; гласът й бе тих.

— Ако бяхте отчаяна, щяхте да поемете онзи панамски трамповак 6 6 Кораб, който не поддържа точно определена линия, а пътува според наличието на товари и нарежданията на собственика. В повечето случаи това са съдове за насипни и общи товари. — Б.пр. миналия ноември, или онзи либерийски товарен кораб с неговата въоръжена охрана и съмнителен товар. — Видя как очите й леко се присвиха. — Както виждате, капитан Бритън, аз анализирам същността на провала.