Фейрене Престън - Сребърни чудеса

— А в какво е въпросът?

Лари неслучайно беше добър писател. Той имаше рядко прозрение за хората, което винаги я удивляваше.

— Срещнах един човек долу при езерцето снощи.

— Какво? — Лари почти подскочи от стола си. — Защо не ми каза веднага?

— Сега… дай ми това бебе, преди да си му причинил телесни повреди. — Тринити взе Джошуа от ръцете на Лари и отново седна на масата. — Не беше кой знае какво — каза тя, като се преструваше на безразлична. — Каза, че името му е Чейс Колфакс.

Тринити нямаше намерение да разказва каква всъщност бе срещата им.

— Не било кой знае какво? Боже мой! — избухна Лари. — Половината Източен Тексас се опитва да се срещне с Чейс Колфакс, а тя спокойно ми заявява, че го срещнала долу при езерцето.

— Ами да. — Тринити малко се смути от думите на Лари. — Каза, че купил фермата на Карнес за нещо като временна квартира.

— А на теб и през ум не ти мина за каква квартира става дума? Името му нищо ли не ти говори? Къде си била през последните няколко месеца? — Лари удари с юмрук по кухненската маса. Джошуа подскочи в ръцете й.

— На кой въпрос да ти отговоря първо? — сдържано го попита тя и даде на Джошуа някакви пластмасови мерителни лъжички, за да се успокои.

— Честно казано — Лари поклати многозначително глава, — нищо чудно, че се тревожа за теб. Ти сякаш всяка сутрин се събуждаш на непознато място.

— Знаеш, че не е вярно — зашити се тя. — Бях заета. Госпожа Джанис искаше юрганът й да бъде готов още преди да го е поръчала и трябваше непрекъснато да работя по него, освен всичко, друго, което върша тук. Както и да е, кой е Чейс Колфакс? И защо всеки се опитва да се срещне с него? — Тя се позамисли и продължи: — Защо е толкова трудно да бъде намерен? — На нея това й се бе сторило изключително лесно.

— Дойде някъде от Севера — започна бавно Лари — и завладя Тексас като ураган. Започна в Хюстън със сондажи далече от брега и построи огромна нефтена рафинерия на брега на Мексиканския залив. Сега се е преместил в Далас. Не е от дълго време там, но всички говорят, че целият Далас е вече в краката му. Мисля, че е надминал самите тексасци в тяхната най-характерна черта — енергичността — и е три крачки пред тях. Естествено те са очаровани.

— Добре, но… но какво прави тук и за какво е целият този шум?

— Той е в района ни, за да започне строежа на огромен завод за газификация на каменни въглища.

— О, не-е-е! Не и открит рудодобив! — възкликна Тринити, като си представяше как този рудодобив разрушава почвата и превръща плодородни земи в гола пустош.

— Не се безпокой! Всичко ще става на най-малко трийсет мили оттук и няма да се разраства в тази посока.

— Предполагам, че това ще донесе някакви облаги за областта — работа, жилища и всичко останало. — Гласът й звучеше неуверено и въпреки че се опитваше да бъде справедлива, мисълта за рудодобива на открито не й се нравеше. — Какво още знаеш за него?

— Слушай ме, сладурче — вдигна Лари кокалестия си показалец към нея, — стой настрана от него.

— За човек, който може да се изрази гениално на хартия, ти говориш понякога неразбираемо — кисело каза тя. — Защо не изплюеш камъчето? Не се срамувай! Какво се опитваш да кажеш?

— Ще ти го кажа иначе. Той яде момиченца като теб за закуска.

— Лари, аз съм на двайсет и пет години — заяви тя с привидно раздразнение. — Това, че бях на шестнайсет, когато ти се ожени за Сиси, не означава, че съм останала същото малко момиче, което ти познаваше тогава. Аз самата имам малко момиченце, както знаеш.

Несъмнено той го знаеше чудесно. Лари и Сиси се бяха отказали да живеят в Европа, когато чуха, че Тринити е бременна и сама с болния си баща. Бяха се прибрали вкъщи, за да й окажат морална подкрепа и помощ.

— Спести ми протестите си. Зная отлично, че си зряла жена — независима повече, отколкото е нужно, и толкова смела, че чак ме плашиш. Въпреки че не ми се ще да го призная, ти си в състояние да се грижиш за себе си. Но с този човек шега не бива.

— Защо? Как може да имаш нещо против някого, когото изобщо не познаваш?

— Казват, че косата му била почти бяла — рязко отвърна Лари.

Това беше и коментар, и въпрос, и порицание, взети заедно. Тринити още повече се озадачи. И все пак тя не можеше да не си спомни.

— По-скоро е сребристобяла, като цвета на нощта снощи. — Като се връщаше към спомена, в гласа й несъзнателно се прокрадна нежност, която не можа да прикрие. Твърде късно усети, че Лари я гледаше подозрително с присвити очи.