Фейрене Престън - Сребърни чудеса

Тринити го погледна. Колко сложна личност беше само. За зло или за добро, интересът й към него растеше неимоверно бързо.

— Защото Джошуа ми вярва и аз исках да се уверя, че той разбира, че не го изоставям. Може и да не е разбрал думите ми, но тона ми не може да сбърка.

Чейс я погледна така, сякаш никога досега не бе срещал човек като нея, а после тихо заяви:

— Той мирише на теб.

— Моля?

— Бебето. Сигурно си го държала толкова дълго, че е поело миризмата на парфюма ти. Докато те нямаше в стаята, твоят мирис беше с мен.

— О! — беше единственото нещо, което Тринити успя да каже в отговор.

После сложи Джошуа и биберона с млякото върху купчината наредени юргани до леглото и подреди около него възглавници, за да не падне.

— Хайде да излезем на верандата — посочи пътя Тринити, като несъзнателно даде на Чейс ново нареждане.

Вече на верандата, тя пое дълбоко от свежия, наситен с боров аромат въздух и се опита да забрави за мъжа, който я бе последвал навън. Листата започваха вече да променят цвета си и скоро щеше да настъпи сиромашкото лято, едно от любимите й времена през годината.

— Защо не можеш?

При звука на гласа му тя се обърна и срещна очите му. Всички нейни преценки за него от предната нощ бяха точни. Онова, което Лари й беше казал, само ги потвърди.

Чейс беше предпазлив човек и странеше от хората около себе си. Освен от нея. Тя въздействаше на първичното у него, както и той на нея.

А очите му! Те бяха ледено сини. Беше ги видяла да горят от желание. Възможно ли бе някога да се стопи ледът в тях и те да излъчват нежност?

— Защо не мога какво?

— Да дойдеш на вечеря с мен.

— Казах ти. Ще гледам момчетата.

— Ще наема някого, който да бъде с тях, докато те няма.

Какво бе казал той снощи? О, да. Установил бил, че повечето неща, които желае, си имат цена.

— Не!

Чейс я погледна замислено. Погледът му се плъзна по чувствените й устни… после надолу към улейчето, което се откриваше от ниското деколте на камизолката й.

— Тогава утре вечер.

Въпреки твърдото си намерение, Тринити отново се хвана, че мисли за целувките му от предната вечер. Те бяха като бавен огън, който я възпламеняваше цялата. Питаше се на какво още бе способен той, когато прави любов.

— Добре — отстъпи тя.

Чейс нежно прокара пръст по шията й.

— Защо момиче като теб се е погребало тук?

Гласът му! О, този глас! Колко остър бе понякога, а можеше да се превръща в кадифен — хипнотизиращо кадифен.

— Не съм погребана — дрезгаво отговори тя. — Жива съм и ми харесва да живея тук. Нямам никакви ограничения. Не мога да си представя да отглеждам деца в града. Тук те имат пълна свобода, като не забравяме и опита, който трупат, когато живеят във ферма.

Чейс се загледа продължително надолу към езерото. Когато отново погледна към Тринити, очите му я пронизваха като синкавогорещ лазерен лъч.

— Ще те взема утре вечер в 7.30 — глухо каза той. — Но дотогава ще трябва да се задоволя с това.

Изведнъж Тринити осъзна, че несъзнателно бе чакала Чейс да я вземе в прегръдките си и той със сигурност нямаше да я разочарова. Целувката му произведе страшен ефект върху вече възбудените й сетива. Той жадно се нахвърли на устните й, сякаш сигурен, че ще бъдат негови. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, надолу, чак до заоблените й меки части, притеглиха я към себе си и тя усети невероятната му възбуда.

— Виж какво правиш с мен, диво създание! — прошепна дрезгаво той в устата й.

Тринити не можеше да говори, камо ли да мисли, защото езикът му игриво се бореше с нейния и накрая победи с негласното съгласие и на двамата.

Не бе имала друг след Стефан. Беше излизала на срещи, но без да се задълбочава. Живееше сама, но не беше самотна.

А сега се появи Чейс. Взаимното физическо привличане, което изпитваха, не можеше да се отрече. Връзката им имаше възпламенителния потенциал на чистия нитроглицерин. Тринити често бе чувала, че се случват такива неща, но сега, когато това ставаше с нея, не знаеше как да се справи.

В този момент обаче нищо нямаше значение и ръцете й се заровиха в гъстата му сребриста коса, за да притеглят още по-силно устата му към нейната. Тя усети пръстите му в процепа, на камизолката си.

Тринити инстинктивно се сгуши в него, водена от някакъв първичен копнеж и желание. Ако в този момент бяха сами, не се знаеше докъде биха стигнали с целувките. Но топуркането на Трей и Стефани откъм задната страна на къщата ги отдели един от друг.

Чейс пое дълбоко въздух да успокои дишането си, хвърли един последен поглед към нея и се спусна по стъпалата на верандата към колата си.