Лили Прайър - Страсти по госпожица Пондероза

Сестрите Гоби, известни с окосмяването по лицето си

Артуро Басиано, търговец на лотарийни билети

Кармело Сорбило, ненадежден пощальон

Джузепе Мормиле, най-близкият съсед до Амилкаре Кроче

Имаколата Мормиле, съпруга на Джузепе

Изглежда тя предчувстваше трагедията, защото когато момчето донесе телеграмата, намери къщата със заковани прозорци, а Фернанда Пондероза вече бе заминала. Рафаело ди Порцио интуитивно усещаше, че телеграмата носи лоши новини. Докато стоеше на празната порта и я държеше в ръка, го връхлетя бремето на нещастието, което съобщението излъчваше, и той едва успя да се смъкне по стъпалата под тежестта му.

Райската градина, която беше прочута на острова, носеше отпечатъка на изгубената красота. Само през двата часа след нейното заминаване всяка една от намиращите се там триста вида орхидеи увехна. Каскадите от кадифени рози изсъхнаха, както и ароматният грах, гардениите и нежните фрезии. Малките праскови се спаружиха, а някога зелените и тучни морави, съвършени като килим на махараджа, пожълтяха. Ароматът на портокалови цветчета, лавандула и орлови нокти вече не изпълваше въздуха; усещаше се вонята на гниенето и упадъка. Многобройните някога пеперуди се бяха изгубили заедно с пчелите, които жизнерадостно пиеха нектар от цветовете. Статуята на богинята Афродита също бе изчезнала и бе оставила след себе си парче гола пръст, която се надигаше и движеше от пъплещите в нея гадини и червеи, а звънтящият фонтан вече не се смееше, а плачеше.

Рафаело ди Порцио потръпна. Мрачната атмосфера хвърляше студена сянка върху градината, въпреки че слънцето беше в зенита си. Той все пак мобилизира силите си и се втурна да я настигне, носейки се бързо на велосипеда си по стръмните каменисти улици.

Въпреки че Рафаело ди Порцио така и не я намери, Фернанда Пондероза и крайна сметка бе открита край канцелариите на „Гранди Трагети“, където се бе разположила като кралица на дока, заобиколена от повече от вещите си, отколкото бе благоразумно. Чугунената вана, която служеше на семейството в продължение на девет поколения, бе поставена до нея със същото непроницаемо изражение като това на господарката си, излъчващо ужас и решителност. Беше пренесена от петима мъже под ръководството на началника Васко, а солта на тяхната пот капеше през процепите между дъските и се смесваше с океанските вълни.

Глауко Панчио се бореше напразно с падането — още една трагедия в ден на трагедии, тъй като ваната ги победи всичките и с потръпване, което изглеждаше едва ли не човешко, последвано от мощно разцепване, сякаш причинено от великан, размахващ гигантска брадва, ваната се изхлузи през гнилите дъски. Тя се устреми величествено към океанското дъно, където се приземи с глухо тупване на пясъка за почуда на отворилата уста риба папагал и подплаши мидите, полепнали невъзмутимо за подпорите на мостика.

Цяло чудо беше, че Фернанда Пондероза остана суха и въпреки че се престори, че не е забелязала нищо, тя прие потъването на ваната като поредния лош знак. Носачите, които взеха полагащото им се от нея, прецениха, че няма да е деликатно да го споменават. На никой не му мина през ум да се заеме с изваждането на ваната. Ваната, която в продължение на триста години бе пречиствала нейните изтъкнати предци, премахвайки от тях кръвта от битките, слузта от раждането на деца, потта на любовниците, сега бе принизена до съд за пране на не толкова претенциозните сирени на Марина Гранде.

Фернанда Пондероза се огледа тревожно за другите си вещи и движима собственост, защото донякъде очакваше и останалото да потъне под разпенената повърхност на морето. Тя се възприе като преждевременна жертва на корабокрушение, въпреки че, технически погледнато, беше на суша. Позлатената клетка, в която бе мрачната й маймуна Оскар, балансираше на ръба на зейнала пропаст и независимо че той се правеше на безразличен, дребните му пръсти бяха свити от ужас, който не можеше да скрие от Фернанда Пондероза. Моряшкият костюм, в който тя грижливо го бе облякла тази сутрин, докато се подготвяше за пътуването, беше прогизнал от плисналата вода и от тайно пролетите му сълзи.

Тя премести клетката на място, което изглеждаше безопасно и след като бръкна в чантата, си, подаде на маймуната между пръчките ленена носна кърпа, поръбена с фина дантела, с която той се избърса. Оскар обърна особено внимание на местата зад ушите, които бяха благодатна почва за развитие на гъбички, между пръстите, които бавно бяха започнали да се отпускат с отминаването на опасността и съсипания си костюм, превърнал се в печална гледка в сравнение с безупречния вид, в който напусна къщата преди съвсем малко време. Маймуната, ако не друго, действаше методично.