Ашланд Прайс - Мира

— О! Тогава остава да ми покажеш дали си силна в любовта. Защото в другите области вече ми го показа.

Като продължи да се изчервява, тя просто вдигна рамене. Той изобрази върху лицето си една широка усмивка. След това поклати глава покровителствено, сякаш говореше на малко момиченце.

— Не знаеш ли?

— Мисля, че не.

— Тогава ще ми позволиш ли да ти помогна, за да можеш да разбереш? — Наял не остана да чака отговор на въпроса си. Най-накрая бе събрал достатъчно информация за себе си, за да разбере, че въпреки грубостта й тя бе от втория тип — девственица. Той просто плъзна ръцете си нагоре, бавно и внимателно, докато напипа с пръстите си едрите й, тежки гърди. Тогава, без никакво предупреждение, получи силен светкавичен удар по лицето.

— О! Господи! Исусе! — извика той и веднага издърпа ръцете си, а после опипа устата си. Тази бясна кучка не само че го бе ударила, но и беше разкървавила долната му устна. Усещаше лепкава влага по пръстите си и като погледна, ясно видя червените петна от кръв. — За Бога! Защо го направи? — попита той, като попиваше раната с ръкава си.

— Помислих, че протягаш ръце за ножа си — отговори тя в своя защита. — Стори ми се, че искаш да си го вземеш обратно.

— Господи, не! — „Луда глава такава!“ — искаше му се да извика в яда си, но за щастие успя да се овладее. — Протегнах ръце само за да те докосна, скъпа Астрид. По начина, по който един мъж докосва една жена в нежни моменти като този.

— Добре тогава. Извинявай… И все пак си го заслужи заради ударите преди това. Не е честно да удряш някого, който е вързан, нали? Затова смятам да те ударя още веднъж.

Макар и да знаеше, че не постъпва особено храбро, Наял инстинктивно вдигна ръка към лицето си, за да се предпази. Направи го несъзнателно заради удара, който току-що бе получил.

— Недей, моля те! Страхувам се, че ако го направиш, устата ми така ще се подуе, че няма да чувствам твоята, като те целувам.

Както и беше очаквал, молбата му я накара повторно да се изчерви.

— Да се целуваме? Добре. Това би ми харесало.

— Не така — каза той, като предпазливо вдигна ръка и постави пръст върху устните й да мълчи. — Моля те, викай ми Наял. Толкова беше любезна да ми кажеш твоето име.

— Наял. Хм. Мисля, че е приятно за ухото — добави тя и поклати глава, като се усмихна.

В този момент Мак Куган забеляза, че върху топчестите й бузи се появиха доста симпатични трапчинки. Тя бе по свой начин привлекателна, реши той. Определено. Особено ако успееше да се откаже от едно-две яденета на ден, така че от масивната й плът да изплуват повече от чертите й.

Докато си мислеше обаче, че май започваше да се убеждава, че би могъл да продължи да я ухажва, без да се отвращава от нея, тя изведнъж го хвана за ушите с изненадваща недодяланост.

— Харесваш ми — заяви Астрид и се засмя от удоволствие, после повдигна главата му и започна да я бие в пода. — Братята ми не искат да се борят с мен, откакто ми пораснаха гърди, и това ужасно ми липсва.

Безцеремонният й намек за тялото й сигурно щеше да шокира Наял, ако в този момент не бе почувствал, че ушите му започват да горят от силното дърпане. Тъкмо си бе помислил, че е на път да я съблазни, когато разбра, че тя в действителност се забавлява с него като с някаква играчка. Изобщо не го възприемаше като мъж, който може да й бъде партньор в леглото. За нея той бе някакъв тренировъчен чувал от човешка плът, някой, когото можеше да удря и върху когото да излива яда си. И той разбра, че докато продължаваше да лежи заклещен под нея, положението ставаше все по-опасно. Определено трябваше да смени тактиката.

— Не, не, Астрид — строго каза той и махна ръцете й от главата си. — Хайде да оставим борбата за друг път и да се възползваме от уединението си.

— Какво? Да не би да ми предлагаш да се целуваме? — попита тя, като повдигна заинтригувано вежди.

— Именно.

Астрид реши да не го отблъсква. Въпреки че бе настроена повече за борба, тя разбра, че е крайно време да се научи да се целува. А и в края на краищата един Господ знаеше кога ще й се отвори друга такава възможност.

Просто я ужасяваше вероятността, че може да се окаже неспособна. През всичките тези години бе положила неимоверни усилия да се научи изкусно да борави с меча и да владее всеки друг начин на борба, и перспективата отново да се окаже в положението на начинаещ силно я объркваше. Не че нямаше никакво понятие в тази област. Въпреки че за нея едва ли можеше да се каже, че е експанзивна натура, обикновено тя се подчиняваше на родителите си, когато искаха да я целунат по бузата. Предчувстваше обаче, че това, което щеше да се случи сега, едва ли е същото.