Ашланд Прайс - Мира

Този мъж, този чужденец, не само искаше целувка, а очевидно очакваше да я получи по устата. Затова когато той продължи да я дърпа надолу и устата й все повече се приближаваше към неговата, тя не можа да се въздържа повече и преглътна.

Това бе същото като да хвърляш копие или стрела за първи път, помисли си тя. Просто трябваше да се хвърли с главата надолу и да разбере дали има талант за това. С тази мисъл тя най-накрая скъси разстоянието между тях. Знаеше, че винаги по-трудно бе мъчителното очакване, а не самото действие, и затова залепи устните си до неговите и остави природата да продължи нататък.

Когато Астрид започна да го целува, Мак Куган болезнено простена. Устата му още го болеше от удара и той се страхуваше, че няма да може да диша през носа, притиснат от топчестото й лице.

Лудата жена обаче го правеше с истинско удоволствие. Не можеше да й го отрече. Имаше големи и месести устни, към които мъжете обикновено изпитваха необяснимо влечение и в момента ги притискаше в неговите с такова увлечение, което сякаш наистина говореше за страст. Тук действително имаше неограничени възможности за правене на любов. Беше повече от очевидно. Но проклет да бъде, ако решеше да я поощрява. Той просто искаше да завърже отново тази луда и да я затвори в някое отдалечено място на лагера, за да може да добие контрол над живота си.

Наял реши да й пусне език. Това обикновено шокираше момичетата, когато беше с тях, и нямаше начин да не я обърка. Извади езика си, прокара го покрай зъбите и устните си и го изви около нейния в очакване тя да се стресне.

Тя обаче изобщо не реагира по този начин, а изписка приглушено и се остави той да продължи изследванията на устата й.

„Ръцете“ — сети се той. Време беше да ги свали от врата й и предпазливо да ги спусне към кръста й, където бе прибрала ножа. Той прокара пръстите си надолу по вълнената наметка, която покриваше огромните й рамене и издутия й корем. После стигна до основата на гръбнака й. Като продължаваше внимателно да я целува, той ловко мушна дясната си ръка под престилката й, за да може да напипа ножа.

Макар че почти бе изключил тази възможност заради многото дрехи, които носеше, тя очевидно усети накъде бе насочил ръката си. И преди той да предприеме нещо в своя защита, тя дръпна устните си от неговите, хвана го за ръцете и ги изви до краката му.

— Опитваш се да ме измамиш — каза тя с леден тон. — Този път търсеше ножа, нали?

Наял се опита да я разубеди. Започна да твърди, че е бъркал под дрехите й само като любовник и нищо повече. Астрид обаче не го остави дълго да й обяснява, защото в следващия момент го вдигна нагоре и го хвърли на пода с такава сила, че той се сгромоляса по лице с чувството, че си е изпотрошил костите.

Това бе всичко. Последният удар. Пиян или не, трябваше да престане с опитите си да измами тази демонична жена и да овладее положението. Направи съзнателно усилие да излезе от вцепенението, за което бе виновно изпитото вино. Скочи на крака и застана лице в лице с нея, като вдигна ръце и изви тялото си, заемайки поза на закален боец. Сега беше моментът да се реши кой от двамата ще спечели и той не можеше повече да си позволи да изчаква само защото тя бе жена.

Астрид вече бе готова да му излезе насреща. С още по-разярен вид отпреди, когато бяха на брега, тя зае същата бойна поза и се хвърли срещу него като стенобойна машина. Срещнаха дланите си и ги сключиха в схватка, като той едва се удържа върху несигурните си крака.

В продължение на няколко минути се бориха като две настръхнали мечки. Най-накрая Мак Куган бе принуден да отстъпи една-две крачки назад по мръсния под. Тя определено взимаше надмощие над него. Но той се въздържаше да вика за помощ, защото го беше срам. В края на краищата сам си бе виновен, че пусна тази маниачка на свобода, и сега бе твърдо решен отново да я върже.

Решението наистина бе справедливо. Тъй като бе заповядал да я вземат в плен, едва ли щеше да бъде честно от негова страна да извика Блар или някой друг от мъжете и да позволи на тази разбесняла се кучка да го разкъса. Защото раната, която току-що му бе нанесла с ръце, така жестоко пулсираше на лицето му, че трябваше да минат дни, преди да зарасне и да избледнее.

Тя изведнъж бе станала неудържима. Въпреки че Наял полагаше неимоверни усилия да остане спокоен, яростният поглед върху лицето й и пламналият огън в очите й сякаш го поглъщаха. И преди още да е успял да спечели срещу нея и инч преднина, тя здраво стисна ръцете му. След това, като се завъртя на пети, тя го повлече със себе си и го метна на пода. Наял полетя назад, главата му се удари в дървените сандъци и той потъна в непрогледен мрак.