Ашланд Прайс - Мира

— По дяволите! Страхливи невестулки! — изръмжа тя на норвежки и силно опъна превръзката на китките си. — Искам си обратно зестрата! Елате да ми кажете какво сте направили с нея!

— Нашата затворничка е дошла в съзнание — съобщи на предводителя си Блар О’Фейл, както си седяха и пиеха до огъня с няколко войници.

— Да — отговори Мак Куган, като завъртя очи и се засмя, а после отпи още една глътка вино от мяха. — Така изглежда. Или е тя, или е някаква чудовищна вълчица от гората, защото не зная какво друго същество би могло да издаде такъв звук.

— Да дойда ли с теб, предводителю? — попита Блар, готов да скочи на крака.

Наял махна с ръка.

— Не. Сам ще се справя с нея.

Той стана удивително бързо за количеството вино, което бе изпил, и като успя да запази равновесие, подпирайки се на едно близко дърво, се запъти към импровизираната си квартира.

— Къде ми е зестрата? — попита го тя още при влизането му.

Очите му се разшириха от удивление при нейната дързост. Тя сигурно би доказала превъзходството си над всяка друга жена, ако държеше меч, но сега беше без оръжие. Бе вързана, както подобава на една пленничка, и със сигурност не бе в положение да продължава да се заяжда.

— Някъде отвън заедно с останалите неща, които взехме. Но сега е моя и това повече не те засяга.

Тя го изгледа продължително и настойчиво с изпъкналите си сини очи и Наял почти усети как го изпепелява с поглед.

— Ти заповяда да ме ударят по главата, нали, страхливецо? — процеди тя през зъби. — Щях да те победя на брега и ти го разбра. Затова накара някой от твоите помощници да ме ударят, нали? Огромна, смърдяща купчина оборска тор, това си ти!

Мак Куган дръпна главата си назад. Никога досега не бе чувал жена да говори толкова вулгарно и от изумление остана с отворена уста.

— Престани да ругаеш, защото ще ти запуша устата — отговори той след малко и се обърна да излиза. Вълненията през този ден му стигаха и нямаше никакво намерение да стои и да слуша ругатните на някаква уличница, при това чуждоземка.

— Но това е самата истина, нали? — продължи тя, без изобщо да се страхува от думите му. — Постоянно се измъкваш като страхливец, защото не можа да отговориш на ударите ми нито сега, нито тогава.

— Не съм страхливец, дебелано такава! Избий си го от главата! Още не си била родена, когато вече съм убивал викинги, и не желая повече да те слушам.

— Докажи го тогава! — предизвика го Астрид. — Виждам, че си сменил скъсаните бричове от последната ни схватка. Възможно ли е през това време и ти да си се променил от страхливец в себеуважаващ се воин?

Маг Куган загуби търпение, приближи се до нея и я зашлеви през лицето. Ударът му бе силен и въпреки това, за негово учудване, тя не само че остана права, но дори и не помръдна.

— Само ми развържи ръцете и опитай пак с това, пор такъв! — изсъска тя през стиснатите си зъби. — Залагам живота си, че се страхуваш да ми излезеш насреща. Вие, ирландците, по това си приличате, че всички сте страхливци!

Астрид кръстоса поглед с неговия, като го подтикваше с изражението си да я развърже. Усети, че ловджийският й нож е все още в калъфа на колана под престилката й. Очевидно глупавите й похитители, свикнали с меките обноски на техните овчедушни жени, даже не се бяха сетили да я претърсят за скрито оръжие, бе сигурна, че стига да успее да накара предводителя им да й освободи ръцете, веднага щеше да му пререже гърлото.

— Погледни се — продължи тя, когато той застана пред нея, като се клатушкаше както от ярост, така и от изпития алкохол. — Пиенето толкова ти е размътило мозъка, че дори не можеш да ме надприказваш на собствения си ужасен език. Аз, която съм само наполовина ирландка и съм прекарала живота си на стотици лиги от тук, всъщност говоря ирландски по-добре от теб.

— По дяволите! Трябваше да те убия още на брега. Защо ли си взех белята с теб? — изръмжа Мак Куган.

— Да, ама не го направи. Защото искаше да подмамиш нашите хора след себе си, нали? Отвлече ме като булка въпреки твърдението, че нямаш такова намерение. А сега разбираш, че си се надценил и не можеш да се справиш. Не би могъл да ме опитомиш така, както не можеш да укротиш и вълните в морето. Дори не смееш да ме развържеш, камо ли да ме принудиш да стана твоя съпруга.

Той отново се наведе над нея и Астрид предвидливо затвори очи, като си мислеше, че отново ще я удари. За нейна изненада обаче почувства, че той издърпа тялото й напред, после подпря гърба й с крак, наведе се надолу и започна да реже въжето, с което бяха завързани ръцете й. „Наистина го реже“ — помисли си тя. След като не го развързваше, значи имаше също нож. Съвсем сигурно бе, че борбата щеше да бъде по-равностойна, отколкото бе предполагала. Очевидно бе оставил меча си заедно със скъсаните си панталони. Но това съвсем не означаваше, че не е въоръжен. И тя разбра, че бе точно толкова наивна да си помисли това, колкото и той.