Ашланд Прайс - Мира

— Ще пари ли? — попита Брандър, като настръхна в очакване на най-лошото.

Този детски въпрос силно изненада Мира. Той й прозвуча доста странно поради това, че бе зададен от един голям и силен мъж. Но като си помисли колко ужасна бе за него тази вечер, й стана жал и реши да не го дразни повече.

— Не, Брандър. Нищо няма да усетиш. Лек е като паяжина и в същото време действа успокоително.

Той наистина почувства облекчение, когато тя посипа раната и започна внимателно да я зашива.

— Е скъпа моя. Какво ще ме посъветваш? Мога ли да остана в Ерин още една нощ? Защото след тази рана сега и другата от ножа снощи, следващата сигурно ще доведе до среща със смъртта.

Мира заши раната и отново превърза крака. Носле седна до него и го хвана за ръката.

— За всичко съм виновна аз — призна тя. — Брат Лон случайно ви е видял снощи, когато идвах в лагера. От своя страна, той сигурно е казал на Наял.

— Не обвинявай себе си, любов моя. Рано или късно това щеше да се случи. Може и да е за добро, че всичко стана толкова бързо.

— Само да не беше отвлякъл сестра ти.

— Да.

— Но как е станало това? Ние видяхме, че жените ви се бяха качили още на първата лодка.

— Уви, не всички, скъпа моя, защото нашата Астрид се е скрила в палатката си и е останала в лагера.

— Но защо? Защо й е трябвало да го прави?

Брандър тъжно се усмихна.

— Не я познаваш, затова няма да ме разбереш. Мисля, че го е направила, за да запази зестрата си — добави той, като поклати сериозно глава и въздъхна тежко. — Сватбените й дарове бяха всичко за нея, разбираш ли?

— Повече от живота? От свободата? — Мира го погледна с недоверие. — О, Брандър, нима това е възможно?

Той сви рамене.

— Не зная. Сигурен съм обаче, че Мак Куган я отвлече само заради мен, иначе просто щеше да я убие. Аз го познах, Мира. Вече ти казах. По точното ти описание. Той също ме позна.

— Това е невъзможно! Брат Лон едва ли е успял да те разгледа от скалата, а аз никога не бих те описала пред него, повярвай ми.

— Не мога да ти го обясня. Знам само, че негодникът ме позна от пръв поглед и отвлече сестра ми, за да се върна на сушата и да тръгна след него. След толкова много битки, в които е участвал, един воин долавя тези неща по интуиция. Запомни това.

— Вярвам ти — увери го тя.

— Рурик и Ланг се опитаха да ги проследят и да спасят Астрид, но без коне са ги изгубили.

— Нашите хора щяха да ви дадат коне. Само трябваше да ги помолите.

— И след това да попитаме къде можем да намерим Мак Куган и неговите хора, нали, скъпа? Защото в тази тъмнина вече не можем да ги намерим. Кажи ми, скъпа, дали ще ни помогнат вашите хора? — попита предпазливо той, защото нещо му подсказваше, че племето ще отхвърли молбата им.

Преди Мира да може да му отговори, отдясно на скалата се вдигна шум и войниците на Брандър се втурнаха натам, за да видят какво става. Един мъжки глас извика нещо на норвежки и Брандър отговори.

— Това са Рурик и Ланг — обясни той на Мира. — Казват, че носят провизии от укреплението.

— Да, зная. Старейшините взеха това решение още като започна атаката.

Брандър се възползва от това, че за момент бяха останали сами, хвана Мира за ръката и се наведе напред да я целуне.

— Не можехме дори и да си мечтаем за такова отношение.

— Но те искат да станем съседи, Брандър. Те вярват във връзката ви с рода Мак Айл. Само че не е възможно да се противопоставим на нашия крал, разбираш ли? — завърши шепнешком тя, защото братята му вече бяха пристигнали.

— Дадоха ни одеяла, храна, чиста вода и дори три коня за да можем да потърсим Астрид — съобщи Рурик, останал без дъх. След това постави товара си до Брандър.

— Ja. Всичко — потвърди Ланг, като се приближи от лявата страна на Брандър и остави своя товар. — Всичко, с изключение на каквито и да било указания за това къде можем да намерим Астрид. Тъпи и упорити говеда! — завърши той, като яростно удари с крак в пясъка под краката си, а после възмутено се тръшна долу на земята.

— Добре — меко започна Брандър, като се опита да го успокои. — Ще почакаме до сутринта и тогава…

— Чакай малко — прекъсна го Ланг и се вторачи в Мира, сякаш едва сега я забелязваше. — Ти какво правиш тук? Не беше ли преди малко в укреплението?

Мира се сепна от явното подозрение в гласа му.

— Хм… да.

— Добре, как си успяла да се измъкнеш, без да те забележим.

— Хайде, стига вече, Ланг — сопна се Брандър. — Тя е тук, защото се тревожеше за мен, и друго не ти трябва да знаеш.