Ашланд Прайс - Мира

Мак Кугън, разбира се, не го послуша. Току-що по мистериозен начин бяха изчезнали двама негови скъпо спечелени пленници, и то само заради суматохата край тези просители, и той нямаше намерение да ги пусне просто така!

Той притисна острата сабя по-силно до гърлото й. И още по-силно. И още по-силно, докато най-сетне дочака слаб вик от нейна страна. И, о-хо, помисли си той триумфиращо, гласът със сигурност беше на Мира!

Всичко съвпадаше: височината, ръстът, наклонът на раменете й, нежният допир на ръцете, които се бяха протегнали да отстранят сабята, допряна до гърлото и.

И точно когато се убеди окончателно, че това е неговото съкровище, долови зад себе си движение и усети нож, допрян в гърба му.

Следващото нещо, което го сполетя, бяха две здрави ръце, хванали го за гърлото. После нещо го прониза в ръката и той, ще не ще, пусна жертвата си. След това политна назад и се намери повален на земята.

С чувство на огромна паника се обърна по корем и запълзя за сабята си, която бе изпуснал, когато момичето се откъсна от него.

В този момент забеляза порязаната си ръка и успя да види през процепите на маската си как от вените му обилно шурти кръв.

Все още обаче можеше да се бори с другата си ръка, каза си сам и съжали до смърт за тази си глупост да изпрати всички свои хора в тунелите, за да преследват изчезналите викинги! Беше изпратил по един войник във всяка къща, така че нямаше друг избор. При това не му и мина през ум, че тези събирачи на милостиня можеха да бъдат въоръжени.

Поне един от тях беше въоръжен и той го бе изпитал на гърба си. Един от тях бе нарязал ръката му на парчета, при това с нещо, което бе много по-дълго от обикновен нож.

Но Блар не беше зает с търсенето, спомни си Наял с надежда, може би в този момент той щеше да му се притече на помощ. А дотогава, дори тежко ранен, той трябваше да успее да се справи и сам.

Когато най-сетне намери сабята си и се протегна да я вземе, някой я ритна надалеч.

— Можеш да я вземеш само ако я използваш срещу мене — чу той мъжкия глас изпод конската маска. — Няма да допусна да бъде ранен някой друг от хората ми.

Наял погледна нагоре, доколкото му позволяваше маската, и видя противника си. Вторият „Лер Бхан“ държеше сабя, която очевидно го бе наранила и довела до това окаяно положение.

От своя страна, Мак Кугън можеше само да се проклина за това, че бе постъпил толкова глупаво, като се остави на алкохола, който бе отслабил до такава степен рефлексите му.

— Вземи я, животно такова — продължи непознатият, вдигна крак и ритна оръжието към него. — Точно това желаех от самото начало, така че ставай и се бори с мен до смърт, ако все още можеш! Само ти и аз. Моите хора ще стоят настрани и за тебе това ще бъде първата ти честна битка от години насам!

Ръцете на Мак Кугън обгърнаха дръжката на сабята, тълпата отстъпи и му направи място да се изправи.

— Значи ти си главатарят на викингите? — попита Мак Кугън и морето от маскирани лица се завъртя пред очите му.

Свещената бяла кобила остана неподвижно пред него и му подхвърли право в лицето:

— Естествено. Не си ли го разбрал досега?

Като се бореше едновременно с болката в ръката си и виенето на свят от бързото изправяне, Мак Кугън успя някак да се задържи на крака и да замахне с тежката сабя, за да изпревари удара на викинга.

Отец Лон извика от ужас, когато видя Мак Кугън и Брандър да кръстосват саби по средата на площада в укреплението.

— В името на Бога, спрете! Веднага спрете, маниаци такива — извика той и се втурна да ги разтървава. — Всичко може да се уреди и без кръв, уважаеми господа!

Току-що бе успял да организира бягството на двамата пленени викинги и да ги спасил от огнена смърт, а сега това! Този ужасяващ поврат на нещата, който без неговата намеса можеше да доведе до трагедия!

Успя да събере смелост и да се хвърли между биещите се в един от редките мигове, когато остриетата на сабите им не бяха допрени. Но когато отвори уста отново да ги прикани към помирение, усети, че някой го държи за расото и го дърпа назад. Това забавяне се оказа напълно достатъчно и двамата мъже отново се нахвърлиха един срещу друг!

— Стой настрана, отче — дочу той женски глас над ухото си. Беше Астрид. Неговата Астрид го държеше здраво за качулката и така се бе вкопчила в него, че измъкването изглеждаше невъзможно. — Брандър заповяда никой да не застава между тях, а аз не искам да пострадаш, мили.

Въпреки че маската на главата й пречеше, тя все пак успя междувременно да залепи една целувка на бузата му; едната й ръка продължаваше да го държи здраво, а другата се плъзна надолу и се обви около кръста му. Той разбра, че нямаше никаква възможност да се освободи и да се опита отново да раздели биещите се.