Ашланд Прайс - Мира

Насочиха се първо към колибите в далечния край.

Начело на групата вървеше „Лер Бхан“. Традиционните думи, които той казваше, трудно достигаха до ушите на Мак Кугън, но не му прозвучаха като произнесени от чужденец. Така че неговите надежди да плени още един или двама викинги за жертвения огън май нямаше да се оправдаят.

Докато местните жители се суетяха наоколо и се чудеха какво да дадат на просителите, когато те стигнат до тяхната врата, Мак Кугън забеляза, че неговите хора, преоблечени като гоблини, бавно и сигурно ги обграждаха. Вървяха по стъпките им от врата на врата и ги наблюдаваха как пускат в чувалите си даренията — от яйца до златни верижки.

Като се убеди в това, а също и че неговите затворници са си все още завързани на мястото, Наял като че ли изгуби интерес към ставащото около него. Загледа се надолу в краката си и простена под конската си маска. И понеже не намери причина да остане прав, седна и се допря с гръб на скалата.

Дойде до горчивото заключение, че май трябваше да хапне малко, преди да започне да пие. Но така ставаше винаги в деня на Вси Светии, напомни му един вътрешен глас. Ако някой не бе успял да вечеря преди залез слънце, нямаше да успее да направи по-късно това, защото огнищата се загасяха. Наял и хората му бяха пристигнали доста късно и не успяха да вечерят.

Той отново простена и затвори очи за кратка почивка. Беше станал сутринта на разсъмване и до този момент не беше спирал въобще. Господи, колко дълго трябваше да се чака до следващото разсъмване! Би трябвало да бъде достатъчно предвидлив и да си почине преди това уморително всенощно бдение.

Но утре го очакваше ежегодното празненство в кралската крепост, помисли си той с усмивка. А преди това — усмивката му стана още по-голяма — щеше да изгори ония двама норвежци заради неприятностите, които бяха причинили преди няколко дни.

Той отново отвори очи, когато групата от просители стигна до близките къщи в предната част на укреплението. Бяха необикновено тихи. Докато мълчаливо разглеждаха и се радваха на получените дарения, жителите от крепостта и неговите войници издаваха обичайните викове за благословия на домакините.

Наистина, все още беше твърде рано. И групата беше малка. А в някои случаи такива групи порастваха до стадо от няколко десетки човека. Тези, изглежда, още не бяха имали възможността да се напият и да станат шумни от получените дарения.

— Няма нищо, началник — прошепна му един от неговите хора, докато групата просители се приближаваше към последната хижа. — Не направиха нищо, от което да проличи, че са чужденци.

— Тогава само ги придружете до оградата и здраво залостете портата след тях — отвърна Мак Кугън с досада и въздишка на облекчение. Но когато войникът се отдалечи и погледът му обходи двора на укреплението, видя, че пленените норвежци бяха изчезнали!

— Спрете ги! — извика Мак Кугън. Скочи светкавично на крака, повдигна полите на бялата си дреха и се хвана за сабята си. После се втурна напред, където хората му като настървени вълци вече бяха обградили групата просители и бяха насочили оръжието си срещу тях.

Като се хвърли в тълпата, викна на Блар да отиде и залости портата на крепостта отвътре. Мина през обкръжението, протегна ръка и сграбчи с трепереща ръка врата на най-малкия член на групата просители.

Ръката му се плъзна надолу по гърдите на „гоблина“, а с другата допря сабята си до гърлото му. Пръстите му обходиха добре оформената закръгленост и го убедиха в това, че „той“ всъщност е „тя“.

Дали това беше точно Мира или не, тепърва щеше да се разбере. Или по-скоро — да се чуе, защото се надяваше тя да издаде вик на болка от неговата грубост.

— Вървете към тунелите — викна той на Блар, който се бе върнал преди малко, след като бе залостил вратите на крепостта. — Двамата викинги не са вече вързани за стълба, затова нека войниците веднага да обходят всички къщи и тунели под тях!

Хората му се разпръснаха да изпълнят заповедта, а Мак Кугън инстинктивно отстъпи назад, влачейки след себе си новия си пленник.

— Защо ни нападаш, добри човече? — попита умолително водачът с конската маска. — Не знаеш ли каква зла съдба те очаква заради нападение срещу поклонници на Мак Оула.

— Вие може да сте такива, а може и да не сте — изръмжа Мак Кугън, все още не можейки за най-голямо свое огорчение да определи дали в думите на странника има чуждестранен акцент или не.

— Пуснете момичето, сир — продължи другият, — и вместо нея се заемете с мен. Защото тя просто е моята малка дъщеря и можете да й причините нещо лошо, като се отнасяте така с нея.