Ашланд Прайс - Мира

Отец Лон и Астрид бяха застанали пред манастирската врата в очакване на Брандър и Мира. Абатът бе достатъчно любезен да приеме да извърши брачната церемония и Астрид се бе съгласила да остане незабелязана по време на посещението на тримата си братя. Така че всичко се нареждаше чудесно, дори надминаваше надеждите на отеца.

Най-сетне доловиха конски стъпки, но когато излязоха вън, видяха че Рурик и Ланг не придружават младоженците, и Лон се досети, че се е случило нещо лошо.

— Брандър — възкликна Астрид и се завтече към него с отворени обятия.

Лон обаче се страхуваше да не ги види някой друг откъм манастирския двор, хвана я за колана на расото и я дръпна обратно.

— Забрави ли какво ти казах? — шепнешком й се скара.

Широката усмивка на Астрид веднага се стопи и с отчаян поглед тя остави ръцете си да паднат безсилно надолу.

Макар че не бе виждала избраницата на брат си, спомни си, че я беше зърнала край лагера им на брега да разговаря с Брандър и изпита огромна радост заради предстоящата им венчавка. Преди всичко това щеше да заздрави връзките между викингите и рода на майка им, и Астрид призна предимствата на този брак.

— Но къде са братята ти? — попита Лон, когато конят спря до него.

С тъжно и обезкуражено поклащане на главата Брандър слезе от коня и протегна ръка да свали Мира.

— Мак Кугън ги плени — обясни той и се опита да успокои дъха си при вида на преоблечената си сестра.

— Мак Кугън? — повтори Астрид. — Мак Кугън е пленил Рурик и Ланг? Тая змия! Само да имах сабя и кон, веднага щях да тръгна да ги освободя — завърши тя, като пристъпи напред и започна да навива ръкави.

— Астрид! — предупредително извика отецът с тон на наставник, който се кара на непослушно пале.

Брандър загледа с учудване как сестра му, обикновено скандалджийка, при това подвикване послушно отпусна ръце и сведе поглед към земята. Какво, за Бога, беше направил отецът, за да я превърне в послушно агънце? Толкова години Брандър бе свидетел на това как Астрид постоянно беше наказвана от родителите им за непослушание и неподчинение, че просто не му се вярваше, че някой би могъл да я укроти.

— Какво? — отзова се Астрид с виновен глас.

Лон остана хладнокръвен, но твърд.

— Какво ти казах за убийството? Дори и на враг?

— Че това е лошо, сир, нали? Че това е грях?

Монахът кимна.

— Точно така. Затова не бива да го забравяш. — После решил, че е завършил възпитателната си мисия, се обърна отново към Брандър с голяма тревога. — Сигурни ли сте, че именно Мак Кугън ги е пленил?

— Да — намеси се Мира.

— Да — потвърди и Брандър. — Трябваше да го видиш, отче. Облечен в някакви дрехи, напомнящи кон, а хората му — като други животни. Би било забавно и смешно, ако не беше отвлякъл братята ми!

Лон си пое дълбоко въздух през зъби.

— Светата Майка Богородица да ни е на помощ!

— И вашите молитви, отче — закачливо добави Мира. — Наял е подкарал Рурик и Ланг към крепостта. Ще ги остави на другите да ги изгорят живи заради това, че са били без предпазни костюми; при това се старае да подмами в същата посока и мен заедно с Брандър.

— Как можеш да си толкова сигурна?

— Прочетох това в очите му. Той ме обвинява в предателство и явно иска да ме разобличи пред всички, това е целта му.

Лон кимна.

— Да. Доколкото познавам Мак Кугън, възможно е това да е вярно. Но с какво мога да помогна, освен да дойда заедно с вас?

— Трябват ни костюми, отче. Знаеш какво ни чака през тази ужасна нощ. Искам да кажа, че ти може и да си защитен от вярата си, но останалите — не.

— Да, но ти знаеш как се отнася абатът към това варварство. Той се съгласи да ви ожени, но се съмнявам, че ще ви даде костюми и маски на демони.

— Добре тогава. Не би ли могъл поне… да ни заведеш в оръжейната? Там Брандър и аз ще се справим сами. Кълна се.

Лон изръмжа и обърна очи нагоре.

— О, небеса, отначало тайна венчавка, а сега църквата да ви снабди с костюми, за да уважите езическия Бог на слънцето? Мира, благодари за това, че сме роднини, иначе досега да съм ви изхвърлил оттук!… Хайде, влезте вътре — продължи той — и да видим какво може да се направи. Страхувам се, че си права. Дори придружени от монах, не сте в безопасност през такава нощ.

— Няма ли… няма ли да е възможно да дойде още някой с теб? — запита Мира, докато Брандър завързваше коня за едно близко дърво и след това тръгна към вратата. — А също и да получим от тук някакво оръжие. Брандър остави неговото при братята си още преди да дойдем тук за първи път и сега остана без него.