Ашланд Прайс - Мира

Лон се спря и потърка брадичката си, разсъждавайки върху всичко това.

— Оръжие? Може. Имаме сърпове и коси, и други такива неща. Но колкото до хората, съмнявам се, че ще може да се уреди.

— Аз ще дойда с вас — предложи Астрид, стараейки се да не издава радостта си от възможността да участва в някаква битка.

— А, отново нашата Астрид — каза Брандър с лека усмивка. Той имаше намерение да се скара на сестра си за тази нейна странна връзка, но се отказа, защото това щеше да нарани всички. — Макар че няма да го одобрите, отче, с гордост ще ви съобщя, че тя струва почти колкото двама мъже в битка.

— Да, но може ли да шие? — натъртено попита Мира, когато отецът ги въведе в манастирския двор. — Защото това най-много ни е нужно сега.

— Да. Мога дори да ти зашия устата, ерска гарго рошава — измърмори си Астрид под нос, засегната дълбоко от предположението, че може и да не е усвоила най-основните женски умения.

— Астрид — едновременно й викнаха Лон и Брандър. Но тя, разбира се, се вслуша на първо място в забележката на монаха.

Той се беше спрял и строго погледна назад към нея, след него спряха всички. Лицето на Астрид пламна от горчивото разочарование, която тя долови в любимите очи.

— Извинявай, Мира — измърмори тя след малко. — Моля те да ми простиш.

Мира, която изведнъж се бе почувствала се като ухапана от любимо куче, също се беше изчервила от внезапното избухване на бъдещата си роднина. Все още не възприела начините на общуване в манастира, Астрид едва ли беше желана роднина. Какво толкова бе намерил у нея внимателният духовник — можеше само да се гадае!

„Но — утешително се обади вътрешният й глас — трябва да благодарим на Бога за нейния боен дух и физическа сила точно през такава нощ.“

— Всичко е наред, Астрид — увери я тя.

Три часа по-късно Брандър лежеше по корем върху една скала, надвиснала над укреплението на ирландците. Макар че и в мислите си не бе допускал такова нещо, беше облечен в същия причудлив конски костюм, както и Мак Кугън!

Това стана по настояване на Мира, защото според нея това бе най-безопасното облекло за тази магическа нощ — облекло, което щеше да убеди хората от нейното племе да позволят на Брандър и всички, които го придружават, да влязат вътре в крепостта.

Там Брандър трябваше да обикаля от колиба на колиба с молби за храна и други дарения за друидския бог Мак Оула. Ако някой от жителите откажеше да даде нещо, рискуваше да бъде прокълнат със заклинание неговата реколта да бъде слаба през следващия сезон.

Всичко това според Мира би впечатлило местните хора по същия начин, както и групата на Мак Кугън, така че Рурик и Ланг — ако са там и все още са живи — щяха да могат да бъдат отведени през тунелите, за които Брандър не бе чувал изобщо.

Но това беше резервен план, припомни си Брандър с въздишка на облекчение. Защото бе почти невъзможен, дори за много опитни бойци или ловци.

Първоначалният им план вече се изпълняваше, слава на боговете! В този момент Брандър и спътниците му все още не можеха да направят нищо друго, освен да се молят на боговете.

Засърбя го бузата. Посегна да вдигне конската маска и да се почеше, но Мира го изпревари.

— Не я пипай — нареди тя от мястото си вляво, облечена в костюм на гоблин. — Тя е единствената ти защита. Само Бог знае кой може да те нападне тази нощ.

Брандър осъзна, че не бе време за разправии, остави маската на мястото и се опита да се почеше през нея, доколкото това беше възможно.

Мира искрено вярваше във всичките тези ерски глупости за духовете на мъртъвци и дяволи, които дебнат живите, за да обсебят телата им! И, както изглежда, така мислеха и всички други от нейното племе, което се намираше някъде там в тъмнината.

Крепостта бе слабо осветена. Светлинките, които бе виждал преди, сега бяха заменени от жертвени огньове на площадките пред жилищата. От време на време проблясваха ритуалните фенери от издълбана ряпа, които си бяха направили по настояване на Мира. Бяха приготвили също и восъчни маски с издълбани отвори за очи и уста, които трябваше да отблъскват дебнещите ги духове.

След два безкрайни часа на усилена работа по рязане, шиене, боядисване и залепване най-сетне бяха потеглили от манастира. И сега лежаха тук, Мира отляво на Брандър, а Астрид — отдясно, преоблечена като дявол.

Останалите монаси бяха маскирани като гоблини и останаха в подножието на хълма при конете.

— Защо е толкова тъмно долу? — Брандър шепнешком запита Мира.