Тери Пратчет - Автентичната котка

И помъдрявайки, разбира се, научаваме, че средната Истинска котка има вкусови брадавички, пред които най-сложният, компютърно управляван сензорен апарат е като човек с настинка. Тя може да забележи чужда молекула от километър разстояние (опитахме се да махнем част от подозрителната храна и да добавим още от консервата, и продължавахме, докато не стана като в онзи прочут френски химически експеримент със странната вода и тъй нататък — без съмнение, не беше възможно да е останало още от хапчето, но Истинската котка пак го надушваше).

После идва реалистичната фаза („В края на краищата от чисто геометрична гледна точка котката е просто тръба с вход в горния край.“).

Вземате хапчето в едната ръка, а котката в другата…

Ъъ…

Вземате хапчето в едната ръка, а в другата вземате голяма кухненска кърпа, от чийто край се подава фучаща котешка глава. С третата си ръка успявате да разтворите малките челюсти, поставяте вътре хапчето и защипвате челюстите, а с четвъртата си ръка гъделичкате гърлото, докато тих звук от преглъщане не ви подскаже, че хапчето е минало надолу.

Иска ви се.

Не е минало надолу. Тъй като просто е минало встрани. Истинските котки си имат тайна кесийка в бузите за такива неща. Една Истинска котка може да вземе хапче, да се наяде и после да изплюе леко влажното хапче с шум, който, ако това тук беше комикс, вероятно щеше да бъде изписан като „пфуй“.

Четвъртият етап зависи само от вас. Обикновено котката вече така е живнала, че можем да твърдим, че лечението й е подействало. Разтварянето на хапчето с малко вода и натикването му с лъжица в котката понякога върши работа. Един колега — собственик на Истинска котка, твърдеше, че стриването на прах на това злощастно нещо — хапчето де, не котката, макар че на етап четири вече бихте одобрили всякакви идеи, — смесването му с малко масълце и намазването му върху лапичка е безотказен метод, защото котката притежава древния инстинкт да се мие, като се ближе. Подробният разпит доказа, че той всъщност не го е пробвал, просто бил стигнал до този извод по теоретичен път (той е инженер и това обяснява всичко). Ние поддържаме възгледа, че едно животно, готово да гладува и да се задушава, преди да вземе лекарството си, надали би имало проблеми с някаква си оцапана лапичка.

Векове наред представата за храненето на котките е била също толкова невероятна, колкото и квадратурата на кръга. Така е било и с храненето на пилетата, ако става въпрос. Те просто се мотаят наоколо и самички си се оправят; целият смисъл на това да ги гледаш е те да изтребват вредителите и, общо взето, ти да разтребваш къщата. Кучетата ги хранели, а за котките оставали огризките. Ако извадят късмет.

Всички знаем как е сега.

Храненето на Истинските котки следва алгоритъм, неизменен като кръговрата на сезоните.

1. Истинската котка извръща нос от златната консервирана храна, препоръчвана от жената по телевизията.

2. От чиста злобичка вие купувате някаква загубена храна куче марка, за чието съдържание всъщност не искате и да знаете (в края на краищата, като се замислим какво е възможно да слагат в бургерите и в надениците… не, хич не искате да знаете…). Котката я омита лакомо и така изблизва чинийката, че я изтиква чак в другия ъгъл.

3. С облекчение при следващата експедиция до пазара купувате дузина кутии от съмнителния бъркоч.

4. На третото ядене котката извръща нос. Нали разбирате, става дума за котка, която би яла водни кончета и жаби.

След като доста време съм наблюдавал на какво налитат котките, спокойно мога да кажа, че всеки предприемчив производител, който изкара на пазара котешка храна, направена от пържола, полупритоплена пуйка, трева, мухи, трохи от под масата, жаби и полевки, ще спечели. Поне за едно ядене.

Алтернативата, разбира се, е ловът. Теорията твърди, че добре нахранената котка е по-добра в лова от гладната. Основанието е, че на една добре закръглена, пълна котка ще й е по-сгодно да лежи и чака на пусия онова, за чието хващане са нужни хитрост и търпение — водни кончета, жаби, червеношийки, такива работи — докато гладната просто ще се мята насам-натам и ще се тъпче с най-обикновени плъхове и мишки. Не е сигурно кой пръв е прокарал този възглед, но бас държа, че вероятно е имал козина и мустаци.

Истинските котки не ловуват, за да ядат, а защото ви обичат. А тьй като ви обичат, те разбират, че поради някаква причина сте пропуснали да привнесете в къщата си всички онези дребни лични щрихи, които я превръщат в дом, и правят всичко, което е по силите им, за да ви ги осигурят. Обезглавените земеровки винаги са популярни. За допълнително цветно петно по-добро от миниатюрен набор от вътрешности няма. За най-добър ефект подобни неща трябва да се оставят на места, където няма да бъдат открити дни наред и ще имат шанса да придобият своя собствена физиономия.