Тери Пратчет - Автентичната котка

Подвид на заводската котка. На теория може да бъде всякаква на цвят, но всъщност почти винаги са черно-бели. Най-важната характеристика на тази порода е нейната способност да се разплува, докато спи, като гумена чанта, пълна с живак. Те постепенно изчезват — излишни ги прави изчезването на самите магазини, които те населяват, както и Законите за обществено здраве, които не са писани за удобството на животно, смятащо за своя естествена житейска роля спането върху купчина чували със захар. Навремето ме заведоха в магазин, където бакалската котка спеше в чувала с кучешките бисквити. Бръкнеш да вземеш бисквитка, и хоп — космалаци. Като че никой нямаше нищо против. (Какво ли е станало с тия кучешки бисквити? Това бяха истински кучешки бисквити, не анемичните люспички, които ви продават днес в кутии; бяха червени, зелени и черни и с най-различни интересни форми. Черните имаха вкус на въглен. Това са то модерните времена. Бабите ни са си спомняли за маслените лампи и газеничетата, а пък ние — за кучешките бисквити. Дори и носталгията вече не е като едно време.)

10. Пътуващи котки

„ОСКАР ПРОПЪТУВА 2000 МИЛИ“ — заглавие в местния вестник. Или нещо такова. Поне веднъж годишно. Във всеки местен вестник. От редовните е, също като „Спор за обществен парцел“ или „Буря в час по трудово обучение“.

Толкова много такива истории се появиха, че изследователите от Кампанията в полза на Истинските котки се захванаха да ги, ами, да ги изследват. Първоначалното подозрение беше, че съществува неизвестна досега порода Истински котки, вероятно издънка на вече почти изчезналата железопътна котка. Хубаво ще е да си мислим, че днес съществува самолетна котка, макар че може би няма да е хубаво, защото колкото и да ни топли тази идея, просто няма как на височина 30 000 фута да не ви хрумне мисълта, че тази котка сигурно си има любимо място за спане в самолета и то най-вероятно е някъде из жиците. Или може би днес съществува камионна котка, за която Т.С.Елиът не е и сънувал дори. Felis Freuhaf, международно създание, което се шляе из световните коли и дебелее от шоколадчета. Или пък това би могло да бъде още едно доказателство за теорията на Шрьодингер, тъй като от квантова гледна точка не може да се твърди, че разстоянията съществуват, а всичкото това привидно пространство между нещата е просто резултат от случайни флуктуации в матрицата на материята и не бива да се взема на сериозно.

Невероятната истина не влизаше в подозренията, може би защото не са много хората в тази страна, разполагащи с повече от един местен вестник. Но от стотиците изрезки, изпратени от членове на Кампанията, тази истина най-сетне изплува.

Всичките тези котки са една и съща котка. Не един и същи тип котка. Една и съща котка.

Това е един дребничък черно-бял котак. Най-различните приписвани му имена не важат — те имат значение само за хората, макар че, интересно, името Оскар наистина изниква доста често. Внимателният анализ на десетките снимки на пътуващата котка, която примига срещу светкавицата на фотоапарата, го доказа.

Миналата година се оказа, че е преодолял минимум 15 000 мили, голяма част от които под капака на мотора, където само жалното му мяукане предупреждава шофьора, щом той спре да пийне кафе.

Няма да получим потвърждение, докато изследователите, въоръжени с цял товар болезнено оборудване, не го издирят, но актуалната, доста интересна теория твърди: онова, което първоначално ви се струва, че е въпросното жално мяучене, всъщност е поток от указания от сорта на: „Сега наляво, наляво ти казах, наляво бе, простак, добре де, карай, докато стигнем търговския център, там можеш да хванеш шосе А370…“

Оскар всъщност се опитва да стигне някъде. Процесът е малко въпрос на налучкване, а е възможно и да е подценил размерите на страната и броя на превозните средства в нея. Но той упорства. Несъмнено, в най-добрите традиции на Истинските котки навсякъде, той ще направи всичко друго, но не и да слезе от колата и да тръгне пеш.

Инцидентно някои от последните изрезки от пресата твърдят, че Оскар се бил окотил под капака на мотора на някаква кола. Това отваря мъничка пробойна в част от теорията — една свястна субсидия би я запушила като нищо — но води до интригуващата мисъл, че може би в края на краищата ще възникне нова раса пътуващи котки. И всички те ще израснат с убеждението, че домът е нещо, до което можеш да стигнеш само като се качваш в шумни тенекиени неща, движещи се със сто километра в час.