Тери Пратчет - Автентичната котка

2. Мокър цимент

Популярна и проста котешка игра, която, както са установили археолозите, е стара колкото, ами, колкото мокрия цимент. Състои се в намиране на мокър цимент и претичване през него впоследствие. Разбира се, съществуват степени на умение. Повечето точки се отбелязват чрез претичване през цимент, който, макар и все още достатъчно мокър, за да бъде нашарен със следи от лапички, отстои твърде далеч от строителния работник, за да може той да го заглади.

3. Хубавата нова купчина пясък на строителя

Подобна на Мокрия цимент, ама, такова, не съвсем.

4. Засада

Засада е игра, наподобяваща зен-стрелбата с лък по това, че всъщност не се извършва нищо, ала онова, което наистина има значение, е стилът, чрез който се постига неизвършването. Състои се просто в упорито стоене от погрешната страна на вратата и продължава, доколкото може да издържи човешкото търпение и малко отгоре. Игричка праволинейна, само маргинално по-сложна от любимата стара игра — Взиране в хладилника. Съществуват обаче степени на сложност и един умел играч на Засада по естествен път ще избере места, които да са свръхестествено труднодостъпни за достигане от хората, но в същото време измъкването оттам за котките да е като две и две четири.

МИСТЕРИЯТА НА ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ХАМСТЕРИ е пример за това.

Един съсед замина в отпуска, като остави сложни инструкции относно поливането на градината и т.н., но за плодящата се колония от хамстери в трапезарията да сме нямали грижа, защото далечната им роднина госпожа Нещоси щяла да наминава всеки ден да ги наглежда.

Нощта идва, ала непридружена от Истинска котка. Познатото среднощно изпълнение — стоене пред задната врата, думкане по чиния с лъжица и крещене с писклив глас на котешко име, знаете как е — в тоналност, с която се надявате да привлечете котката, като същевременно не разбудите съседите. Въображението идва на власт, страхове от камиони, лисици, капани се реят в ума ви.

Отговорът идва с ужасяваща неизбежност, също като кипналото мляко. Вземате фенерчето, намятате халата, припкате през росната трева към прозореца на съседската къща. Котката седи върху масата в трапезарията, лигите й текат, и наблюдава как треперещата колония от хамстери откача. Колелцата за тичане трескаво скърцат в нощта.

Госпожа Нещоси вероятно е наминала, и Истинската котка, винаги търсеща нови преживявания, сигурно се е вмъкнала в къщата, докато вратата е била отворена.

Правите онова, което всеки собственик на Истинска котка предприема при такива обстоятелства, но котката удостоява крясъците и заплахите с нула внимание. Тичате около къщата в търсене на отворен прозорец, но всичко е здраво запечатано срещу крадци, в случая вас.

Тичате обратно вкъщи. Не сте слушали внимателно инструкциите и не можете да си спомните нито коя е всъщност госпожа Нещоси, нито къде живее. Освен това колко време са ден-два? Хамстерите като че ли си живеят до безкрайност на Звездния кораб „Хамстер“, с големия хопер за храна и без да се занимават с нищо друго освен правене на още хамстери. Докато котката засищане няма и апетитът й се задейства от нищо и никакво. Колко дълго може да продължи това? Колко дълго може да изкара тя на хамстери?

Пак притичвате обратно, пробвате вратата на гаража, която по чудо е оставена отключена, тряс-дрънпрас в мъгливата зора, Махленската вахта сигурно вече е насочила пръст към последната цифра от телефонния номер на полицията, която ще пристигне тирулирулиру, дръпни другото бе, приятел, има закачени звънченца на него, съседите ги вдигат от хотелското легло в Майорка, „Ще потвърди — няма да потвърди“, криминално досие, отбягват семейството ви на улицата, Всички Сме Виновни…

И все пак — вратата, която води от гаража към самата къща. Заключена. Чудите се дали положението оправдава проникването с взлом, но съседите са заминали за две седмици, не можете да оставите вратата на къщата да зее, ще се наложи да викате дърводелец и т.н., и т.н., а той вероятно ще може да дойде чак след три седмици.

Надничате под вратата. Виждате котешки лапи. Котката се е обърнала, за да гледа забавното представление. Взирате се през ключалката, пълен мрак, ключът си е вътре…

Внезапен проблясък. Комиксът „Орелът“, някъде от 1958-а. Препоръки за Момчета №5: Набийте крадеца. Очевидно мерзавците набутват под вратата вестник, бъзикат ключа в ключалката със специална ключобъзикачка, ключът пада на вестника, вестникът се издърпва обратно под вратата.