Тери Пратчет - Автентичната котка

Отново у дома, грабваме вестника, клещите, смазка три в едно, дръпваме вестника, ето ни ключа. Невероятно, но факт.

Отключваме вратата. Котката вече не се вижда никаква. Търчим от стая в стая. Хиляди уплашени очички се взират в нас от жилищния блок от клетки, в който се помещава хамстерската колония: дори и сексът не е толкова интересен, колкото да гледаш как плувнал в пот, луднал човек по халат се щура из стаята. Търсим под леглата. Поглеждаме през прозореца и виждаме как Истинската котка си крачи по алеята.

Съседът е спрял водата, преди да замине на почивка. Това означава вдигане на дъски от пода в умивалнята. Действието осигурява лесен достъп до огромното пространство под бунгалото, в което веят течения, с дузини входни дупки за любопитни котки. Трясваме дъската, тропаме с крак, чупим кранчето…

Друга любима стара котешка игра е

5. Да бъдем добрички

Не звучи много като игра, но най-важното правило в Да бъдем добрички е, че котката трябва да бъде добра по такъв начин, че да навлече максимум беля на собственика си, който обаче не може да й тегли един тупаник, защото тя е демонстративно Добричка. Имахме една котка, която, крайно рядко, улавяше някое дребно, безобидно цвъртящо създание и го оставяше на изтривалката пред вратата. Знаете ги онези плоски изтривалки, дето приличат на рендета за рязане на картофи, с многото малки остриета, които стърчат от тях? И, разбира се, на сутринта първото нещо, което правите, е да не погледнете надолу на излизане… Това, разбира се, може да е начинът, по който Истинските котки си готвят храната. Но и ние, и тя знаехме, че в действителност си играеше на Добричка.

6. Котките на Шрьодингер

„А пък аз ти казвам, че трябва да си оставил някой прозорец отворен“

Сега всички котки са Котки на Шрьодингер. Веднъж като го проумеете, всичко около котките си идва на място.

Оригиналните Котки на Шрьодингер са рожби на безславен експеримент по квантова механика от трийсетте години. (А може би те не са оригиналните. Може би оригинални е нямало.)

Всеки е чувал за прочутия мисловен експеримент на Ервин Шрьодингер. Поставяте в кутия котка и шишенце с отрова — мнозина биха казали, че няма нужда да отивате по-нататък. После добавяте и малък механизъм за трошене на бутилки, който би могъл — или не би — да строши шишенцето. Всичко зависи от случайните ядрени таквоз, излъчвани от някакъв радиоактивен материал. Който също се намира в кутията. Голяма кутия. Сега според квантовата теория котката в кутията е едновременно вълна и частица… чакайте малко, не беше така. Всъщност поради всичките тия кванти, тя е в такова състояние, че не е нито жива, нито мъртва 13 13 Т.е. несигурно. Поради Принципа за несигурността на Хайзенберг. , а едновременно хем и двете, хем нито едното, докато наблюдателят не вдигне капака и чрез наблюдението не фиксира, един вид, котката във времето/пространството, и прочие. Той наблюдава или кандидат за гробищен парцел, или съскаща топка леко радиоактивна омраза, в която са забити стъкълца. Шантавото тук е, че преди да вдигнем капака, не само бъдещето на котката, но и най-близкото й минало не са решени. Тя може да е умряла от пет минути насам например.

Или поне така пише в учебниците. 14 14 Ако можете да го повярвате. Същото е като онова за единия близнак, който оставал тука, и другия, дето заминавал за Сириус със скоростта на светлината, а после се връщал и откривал, че брат му е дядка и държи голяма зеленчукова борса в Брадфорд. Откъде да знаем? Някой да ги познава тия двамата? Ама иначе как беше на Сириус? По-малко известна е работата на група учени, които не разбрали, че Шрьодингер говори за „мисловен експеримент“ 15 15 Такъв, който не можете да осъществите и няма да се получи. , и взели, че го осъществили. С кутията му, с радиоактивния му източник, с шишенцето му с отрова, с всичко. И с котката му, разбира се.

Обаче пропуснали едно важно съображение. Докато наблюдателят може и да не знае какво става, котката в кутията ще знае, и още как. Можем да приемем, че ако процесът на висене концентрира ума, то тогава лекото подозрение, че всеки момент някакъв си там по бяла престилка ще вдигне капака и съществува шанс петдесет на петдесет вече да си умрял, прави чудеса за мозъка. Пришпорена от това знание, а може би и от всичките кванти, носещи се из лабораторията, котката се шмугнала зад един ъгъл в пространството/времето и била открита, леко пошашавена, в шкафа на портиера. Еволюцията обаче винаги бързо прихваща новите идеи и този новаторски начин за измъкване от заплетени ситуации бързо бил предаден на потомството й. Тя имала многобройно потомство. Като имаме предвид новооткритата й дарба, това не е за учудване.