Тери Пратчет - Автентичната котка

Но по онова време ние тъкмо се бяхме обзавели с млада Истинска женска. Скопена, белязана, тя идваше от една процъфтяваща колония селски котки, така че грамаданските котараци, които не мислят за друго освен за секс и насилие, най-вероятно и за двете наведнъж, бяха, по нейно мнение, просто част от пейзажа. Първите един-два пъти, когато смахнатият идиот я погна, тя побягна от чисто изумление. А после имахме честта да гледаме свалянето на картите.

Започна се с нормалния опит за нападение откъм гърба и обичайната гоненица, и много шмугвания зад ъглите с педалиране бинка-бинка-бинка (виж „Анимационни котки“; у всяка котка има нещичко от анимационната котка). Истинската котка се покатери на една бъчва, изчака преследвачът да се захване с нокти за горния край, драпайки със задни крака за опора, необходима му да избута нагоре треперещото си крушовидно тяло, и после с огромна предумишленост му тресна един в носа. Една анимационна котка би се гордяла с такъв удар; онзи се врътна на триста градуса, кълна ви се, със звук като от раздираща се коприна.

После тя приклекна и се вторачи в шокираната му физиономия с изражение, което казваше, че е редно той да се запита дали там, откъдето му дойде това, има и още и дали не се чувства късметлия?

Всъщност нещата се разрешиха съвсем любезно, като и двете животни се престориха — както често става при сблъсък с нещо, за което не можете да направите нищо — че другото не съществува. Това си беше направо подвиг. Котаракът беше Котка на Шрьодингер; преди един съсед да го осинови, бе дошъл от незнайното хиперпространство, из което щъкат Котките на Шрьодингер и кой знае защо, беше решил, че нашата къща е естественият му дом. Ала Истинската котка не съскаше по него, защото това би означавало, че признава съществуването му — поради което съскането беше против правилата. Така че двамата, по някаква телепатия, се стараеха никога да не се засичат в една и съща стая. Беше като в онези фарсове, когато един и същи човек играе братя близнаци и затова постоянно тича навън през френските прозорци да се търси, а после влиза през вратата на библиотеката, облечен с друго сако, и ругае, че не се е засякъл със себе си.

Когките винаги разбират хигиената по същия добронамерен, но колеблив начин, по който и хората, с други думи казано, щом го покриете, то не съществува. Важното е не да сте постигнали действително Хигиена, а да ви видят как полагате усилия — като например как се опитвате да изчегъртате линолеума и да го вкарате в котешката тоалетна.

Какво му е толкова хигиеничното да се миеш със собствената си слюнка?

Както и да е, Истинската котка води по точки пред останалите домашни любимци в едно необичайно отношение: Истинската котка знае за какво служи банята.

Един ден се върнахме и открихме, че тукашната титулувана Истинска котка чрез обичайното хиперпространствено придвижване е Вътре, когато си мислехме, че е Вън. Поради което нямаше осигурена котешка тоалетна.

Истинската котка, мислехме си ние, гледаше доста хитро, макар че тъкмо тази котка през цялото време си гледа хитро и дори диша така, сякаш краде въздуха. Небрежното претърсване на обичайните убежища на отчаянието — тъмни ъгли, камината — не разкри никакви гадости, които поначало не си бяха там.

Докато, много по-късно, не погледнахме в банята.

По-специално във ваната…

В такъв момент изпитваш смесени чувства. Разбира се, има го чувството на леко възхищение от това, че в къща, пълна с килими, Истинската котка е избрала едно от малкото места, които биха могли лесно да бъдат почистени с литри гореща вода и ескалация на почистващите препарати (любопитно, нашата книга с домакински съвети определено премълчава цялата тази, хм, работа с котките във ваната). От друга страна, има го и чувството, че това все пак е ваната, Боже мили, нямах търпение да се натопя, а сега никога вече няма да взема вана, докато съм жив…

Интригуващото в случая беше реакцията на другите собственици на Истински котки. Те казаха: О, за първи път ти се случва, нали? И продължаваха по-нататък с историята за онази котка, дето някой бил чувал, че знае как се използва тоалетната.

Да ви кажа, всичкото това е голяма играчка. Оставете капака затворен — това ще ги шашне.

Изборът е прост. Котката пътува или в:

а) кутия,

или

б) в ступор.

Странно е, че кучетата понасят пътуването с кола на крак и накрая изскачат навън, по-готови отвсякога да пишкат, да точат лиги, да ровят, да хапят малки дечица и всичко останало, в което кучетата ги бива, докато за котките това, пътуването, е същинско изпитание.