Тери Пратчет: Подвижни образи

От време на време някой управник издига стена около Анкх-Морпорк с илюзорната цел да не допуска вътре враговете. Градът обаче не се плаши от врагове. Дори е готов да ги посрещне с отворени обятия, стига да носят и пари 3 3 Всъщност във вече прочутото издание на Гилдията на търговците „Добре сме ви сварили в Анкх-Морпорк, градъ на иляди изненади“ е вмъкнат цял нов раздел „Ако вий сте Варвърски нашествиник“. Съдържа факти от нощния живот, изгодни предложения на пазара и списък с гостилници, където умеят да правят пудинг от месо на як и кобилешко мляко. Не един вандал с островръх шлем се е завръщал в мразовитата си юрта, недоумявайки как се е оказал значително по-беден, затова пък се е сдобил с некадърно изтъкано килимче, литър вино, негодно за пиене, и плюшено магаренце със сламена шапчица. . Анкх-Морпорк е оцелял въпреки наводненията, пожарите, ордите нашественици, революциите и драконите. Е, да, понякога и по чиста случайност, но все пак ги е преживял. Бодрият и непоправимо алчен дух на града не се е поддал на нищо…

Поне досега.

Буум!

Взривът размята прозорците, вратата и по-голямата част от покрива.

Какво друго да очаквате на Улицата на алхимиците? Тук съседите предпочитаха експлозиите, чиято причина поне беше ясна, а и свършваха за секунди. Бяха далеч по-поносими от миризмите, които се прокрадваха незабелязано.

Взривовете бяха част от пейзажа… доколкото още го имаше наоколо.

Този взрив си го биваше дори по критериите на местните познавачи и ценители. Насред блъвналия черен дим се издигна тъмночервена сърцевина, каквато рядко се вижда. А парченцата полустопени тухли бяха по-нажежени от обикновено. Експертите прецениха, че експлозията направи добро впечатление.

Буум!

Една-две минути след взрива някаква фигура залитна през назъбената дупка, заменила вратата. Човекът нямаше коса, а останките от дрехите му още тлееха.

Дотътри се при малката тълпа, която се възхищаваше на разрушенията, и случайно докосна с осаждена длан продавача на наденички в хлебчета, известен под името Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото. Този стожер на уличната търговия притежаваше почти вълшебното свойство да попада там, където има шанс да продаде нещо от стоката си.

— Не мога да си спомня думата — смотолеви фигурата. — Напира ми на езика, но не се сещам.

— Да не е „мехур“? — подсказа Диблър и търговският му нюх се пробуди. — След такова преживяване — подхвана той и показа подноса с толкова разнообразни преработени органични отпадъци, че почти еволюираха до съзнателен живот — трябва да се ободрите с гореща наденичка в хлебче…

— Не, не, не! Не е мехур. Хората я викат, когато открият нещо. Изскачат на улицата и крещят — настойчиво бърбореше димящият човек. — Една такава особена дума… — добави и челото му се набръчка под саждите.

Тълпата установи неохотно, че не се очакват повече взривове, и се скупчи около тях с надеждата това представление да не е по-лошо.

— Ъхъ, тъй си е — отбеляза възрастен мъж, като натъпкваше тютюн в лулата си. — Изфучаваш навънка и вряскаш „Пожар! Пожар!“. Тая дума ти трябва — завърши победоносно.

— Не беше тя…

— Или „Помощ!“, или пък…

— Не, бе, вярно казва човекът — намеси се жена с кошница риба на главата. — Имаше такава думичка. Чужбинска.

— Аха, аха! — сепна се съседът й. — Особена чужбинска дума за хора, дето са открили нещо. Някакъв чуждестранен скапаняк я измислил във ваната…

— Е — подхвана мъжът с лулата и я запали от тлеещата шапка на алхимика, — аз пък не виждам защо добрите хора в тоя град трябва да крещят на някакво си дивашко наречие само щото са се изкъпали. А и я го вижте тоя човек! Не се е плацикал във ваната. Вярно, има нужда от къпане, но още не е цопнал във ваната. Що му е тогаз да врещи чужбински глупости? Имаме си наши свестни думи за крясъци.

— Например? — подкани го Сам Си Прерязвам Гърлото.

Пушещият лула се подвоуми.

— Ами-и… да речем… „Открих нещо“ или… „Ура-а-а“…

— Не, аз се сетих за оня кретен — от Тсорт ли беше или от не знам къде си… Излежавал се във ваната и му хрумнала някаква си идея, а той тутакси се втурнал по улицата и се развикал.

— И к’во викал?

— Де да го знам! Може би „Я ми подайте хавлията!“.

— Щеше да има защо да вика с пълно гърло, ако беше опитал тоя номер при нас — жизнерадостно предположи Сам Си Прерязвам Гърлото. — А сега, дами и господа, предлагам ви изобилие от наденички в хлебчета, които ще…