Тери Пратчет - Въоръжени мъже

Ако се съди по шума й, тази щеше да има нужда от услугите на мазач.

Лорд Ветинари си позволи да се усмихне, макар че в това нямаше нищо смешно.

Градът функционираше. Това беше саморегулираща се колегия от Гилдии, свързани от неумолимите закони на взаимния интерес, и тя работеше. В общи линии. Горе-долу. Като цяло. Обикновено.

Последното нещо, от което се нуждаеше, беше някакъв си Нощен Страж да се бута, където не му е работата, и да разваля всичко, като отвързан… отвързан… обсаден катапулт.

Обикновено.

Ваймс изглеждаше в подходящото емоционално състояние. С малко повече късмет, заповедите му щяха да постигнат желания ефект.

Във всеки голям град има такъв бар. Там пият полицаите.

Стражата рядко пиеше в по-веселите кръчми на Анкх-Морпорк, когато бяха свободни от дежурство. Беше твърде лесно да видят нещо, дето отново да ги върне на дежурство. 11 11 Самоубийство, например. Убийството всъщност беше доста рядко събитие в Анкх-Морпорк, но имаше много самоубийства. Да вървиш нощно време по уличките на „Сенките“ беше самоубийство. Да си поискаш рестото в бар на джуджета беше самоубийство. Да кажеш: „Ти камъни ли имаш в главата?“ на някой трол беше самоубийство. Много лесно можеше да се самоубие човек, ако не внимаваше.

Затова по принцип ходеха в „Кофата“ на Лъскавата Улица.

Беше малък бар и с нисък таван, а присъствието на градските стражи като че разколебаваше другите пиячи. Но господин Чийз, собственикът, не се притесняваше много-много от това. Никой не пие като полицай, който е видял прекалено много, че да иска да остане трезвен.

Керът отброи дребните си пари на тезгяха.

— Т’ва са три бири, едно мляко, една разтопена сяра върху кокс с фосфорна киселина…

— С чадърче в нея — каза Детритус.

— … и една Бавна Удобна Двойно-Разбрана с лимонада.

— С плодова салата вътре — добави Ноби.

— Бау?

— И малко бира в купичка — сети се Ангуа.

— Това кученце явно доста се е привързало към теб — каза Керът.

— Да. Не мога да разбера защо.

Сервираха напитките пред тях. Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.

Господин Чийз, който познаваше полицаите, безмълвно доля чашите и изолираното канче на Детритус.

Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.

— Знаете ли — рече Колън след известно време, — това, което ме поразява, ама наистина, е че просто са го изхвърлили във водата. Искам да кажа, даже без тежест. Просто са го изхвърлили. Сякаш няма никакво значение дали ще го открият. Нали знаете какво искам да кажа?

— Това, което мен ме поразява — натърти Къди, — е, че той беше джудже.

— Мен ме поразява, че е бил убит — отрони Керът.

Господин Чийз мина още веднъж по редицата. Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.

Защото, въпреки всички доказателства за противното, факт беше, че непоръчаните убийства не са нещо, което се случва често в Анкх-Морпорк. Е, истина е, че имаше поръчани и платени убийства. И, както вече беше казано, съществуваха множество начини човек по невнимание да се самоубие. А от време на време в събота вечер ставаха домашни скандали, при които хората търсеха по-евтина алтернатива на развода. Всички тези неща съществуваха, но те поне си имаха причина, колкото и безпричинна да беше тя.

— Голяма работа сред джуджетата беше господин Хемърхок — подхвана Керът. — И добър гражданин. Не мътеше водата винаги като господин Силния-в-ръката.

— Той има работилница на Заскрежената Улица — каза Ноби.

— Имаше — поправи го Сержант Колън.

Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.

— Ще ми се да знам — промълви Ангуа, — какво е направило онази дупка в него?

— Никога не съм виждал нещо подобно — каза Колън.

— Дали не е по-добре някой да иде да каже на госпожа Хемърхок? — попита Ангуа.

— Капитан Ваймс точно това прави в момента — обясни Керът. — Каза, че не би помолил друг да го направи.

— По-добре той, отколкото аз — пламенно изрече Колън. — Не бих направил това за нищо на света. Могат да бъдат страховити, когато се ядосат, малките му копеленца.

Всички кимнаха мрачно, в това число и малкото копеленце и по-голямото малко копеленце по осиновяване.

Те се вгледаха в напитките. Изпиха напитките.

— Не се ли предполага да открием кой го е направил? — попита Ангуа.

— Защо? — попита Ноби.

Тя отвори и затвори уста веднъж два пъти, и най-накрая успя да каже:

— В случай, че го направят отново?

— Това не беше поръчано убийство, нали? — попита Къди.