Тери Пратчет - Въоръжени мъже

— Мислех си по десет, сър. Включително и смени.

— Не, не можеш да направиш това. Използвай максимум шест. Един ефрейтор, да кажем, и още един на смяна. Останалите ще ги движиш наоколо по, ох!, по месечен график. Искаш да държиш всички нащрек, нали? И по този начин всеки извървява всяка улица. Това е много важно. И… де да имах карта тук… о!… благодаря ти, скъпа. Така. Сега, виж тук. Имаш численост петдесет и шест, чисто, така ли е? Но поемаш и Дневната Стража, плюс това, трябва да предвидиш и почивните дни, по две погребения на баби годишно на човек — боговете само знаят как твоите неумрели ще се оправят с това, може би те ще получават почивки, за да идат на собствените си погребения, и остават, значи, болестите и т.н. Така че… искаме четири смени, разположени из града. Имаш ли огънче? Благодаря. Не искаме цялата стража да си сменя наведнъж смените. От друга страна, трябва да позволиш на офицера от всяка Наблюдателница известна инициатива. Но трябва да поддържаме специален отряд в Двора на Псевдополис за непредвидени случаи… Виж, дай ми онзи молив. Сега ми подай онази тетрадка. Така…

Дим от пури изпълваше стаята. Малкият часовник — подарък свиреше на всеки четвърт час, съвършено незабелязан.

Лейди Сибил се усмихна, затвори вратата след себе си, и отиде да храни драконите.

Скъпи ми мамо и тате,

Е, имам Удивителни Новини защото, аз вече Съм Капитан!! Беше много заета и разнообразена Седмица навсякъде наоколо Както, аз сега ще ви преповторя…

И само още нещо…

В един от по-хубавите райони на Анкх имаше голяма къща, с просторна градина с детска дървена колибка в нея и, доста вероятно, топло местенце до огъня.

И един прозорец, който тъкмо се счупи…

Гаспод се приземи на моравата, после побягна като луд към оградата. Мехурчета с дъх на цветя се спускаха по козината му. Той носеше лента с фльонга на нея, а в устата си купичка с етикет „Г-Н ГУШЧО“.

Той яростно закопа надолу под оградата и се провря на пътя.

Прясна купчина от конски фъшкии се погрижи за цветния аромат, а пет минути чесане свалиха и фльонгата.

— Нито една скапана бълха не остана — простена той, като изпусна купичката. — А си имах почти пълния комплект! Яхууу! Освободих се от това. Ха!

Гаспод се поразвесели. Беше вторник. Това означаваше пържола и пай с подозрителни органи в Гилдията на Крадците, а главният готвач там беше известен, че е възприемчив към тупаща опашка и пронизващ поглед. А да държиш празна паничка в уста и да гледаш жално беше безпогрешна победна тактика, ако Гаспод можеше да прецени изобщо нещо. Нямаше да му отнеме прекалено дълго, докато откъсне с нокти и „Г-Н ГУШЧО“.

Може би не трябваше да е така. Но така беше.

Общо взето, помисли си той, можеше да е много по-зле.

© 1993 Тери Пратчет

© 1998 Мирела Христова, превод от английски

Terry Pratchett

Men at Arms, 1993

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Тери Пратчет. Въоръжени мъже

ИК „Вузев“, 1998

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954–422–051–8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14714]

Последна редакция: 2009-11-27 23:00:00

Но никой благородник не би си и помислил да го обучават за Крадец.

Често пъти с дискретни табелки под тях, които скромно отбелязваха името на човека, който ги е убил. Това беше портретната галерия на Убийците в края на краищата.

Beano (англ.) — празненство, веселба. — Бел.прев.

От гледна точка на видовете като цяло. Не от гледната точка на дракона, който сега се приземява, раздробен на парчета, наоколо по пейзажа.

Пръсти-Мазда, първият крадец на света, открадна огъня от боговете. Но не можа да го опази. Беше твърде горещ. 6 6 Той наистина се поизпече в тая работа.

Той наистина се поизпече в тая работа.

Битката при Долината Куум е единствената, известна на историята, където и двете страни са се причаквали из засада.

Винаги има по един такъв.

Това е още една характеристика на оцеляването.

Тъй като той беше ранна форма на свободомислещ учен и не вярваше, че човешките същества са били създадени от някакво божествено създание. Да се прави дисекция на хора, докато са още живи, приличаше на свещеническо занимание; те си мислеха, че човечеството наистина е било създадено от някакво божествено създание и искаха да погледнат по-отблизо изработката Му.