Тери Пратчет - Въоръжени мъже

Керът е бил в основата на това, съвсем сигурно. Ваймс се беше научил да познава този произволен избор на главни и малки букви, както и тази необуздана жестокост към обикновената запетайка.

Те ти казаха сбогом, извадиха те от мярката на дните ти и ти дадоха часовник…

— Извинете ме, милейди?

— Да, Уиликинс?

— Има един Страж на вратата, милейди. На входа за търговците.

— Изпратил си Страж на входа за търговците? — каза Лейди Сибил.

— Не, милейди. Той дойде там. Капитан Керът е.

Ваймс закри очи с ръка.

— Направиха го капитан, а той идва на задната врата. Това е той Керът, такъв е. Доведи го вътре.

Почти не се забеляза, като изключим Ваймс, но прислужникът хвърли бърз поглед към Лейди Рамкин за одобрението й.

— Направи, както казва господарят ти — каза тя галантно.

— Аз не съм ничий госпо… — започна Ваймс.

— Стига, Сам.

— Е, не съм — намусено каза Ваймс.

Керът влезе с отмерена стъпка и застана мирно. Както обикновено, стаята незабележимо се превърна просто в негов фон.

— Всичко е наред, момче — каза Ваймс, колкото можа по-мило. — Ти няма защо да отдаваш чест.

— Има, сър — каза Керът.

Той подаде плик на Ваймс. На него беше печатът на Патриция.

Ваймс взе нож и разчупи печата.

— Вероятно ме глобява пет долара за ненужно износване на ризницата.

Устните му мърдаха, докато четеше.

— Господи! — изохка накрая. — Петдесет и шест?

— Да, сър. Детритус очаква с нетърпение да ги обучи.

— Включително и неумрели? Тука пише отворена за всички, независимо от вида или жизнения статут…

— Да, сър — отвърна Керът твърдо. — Всички са граждани.

— Искаш да кажеш, че ще има вампири в Стражата?

— Много са добри на нощно дежурство, сър. И при въздушно наблюдение.

— И винаги от полза, ако се нуждаеш от безжизнени чучела за оградата.

— Да, сър?

Ваймс гледаше как немощният опит за шега минава право през главата на Керът, без да задвижи мозъка му. Той се върна обратно на хартията.

— Хмм. Пенсии за вдовиците, разбирам.

— Дасър.

— Отваряне наново на Наблюдателниците?

— Така казва той, сър.

Ваймс продължи да чете:

Ние считаме Особено, че тази уголемена Стража ще има нужда от опитен ръководител, който е Ценен от всички Части на обществото и, ние сме убедени, че вие трябва да изпълнявате тази Роля. Следователно, вие ще Поемете вашите Задължения незабавно Като, Командир на Анкх-Морпоркската Градска Стража. Този пост традиционно носи със себе си званието Кавалер, което, ние имаме намерение да възобновим По този случай.

С надежда, че това ви Заварва В добро здраве, искрено Ваш

Ваймс го прочете отново.

Той забарабани с пръсти по масата. Нямаше никакво съмнение, че подписът е истински. Но…

— Ефр… Капитан Керът?

— Шефе!

Керът гледаше право пред себе си с лъснатото изражение на някой, който се пръска от задължение и изпълнителност, и абсолютна решимост да отбягва и да се крие от всякакви неудобни въпроси, отправени към него.

— Аз… — Ваймс отново взе листа, остави го, взе го и тогава го подаде на Сибил.

— Господи! — каза тя. — Кавалерство? И тъкмо в подходящия момент!

— О, не! Не и аз! Знаеш какво мисля за така наречените аристократи в този град, като изключим теб, Сибил, разбира се.

— Може би тъкмо сега е моментът общият състав да се подобри.

— Негова светлост каза — обади се Керът, — че отделните части не могат да се оспорват, сър. Искам да кажа, всичко или нищо, ако ме разбирате.

— Всичко…

— Дасър.

— … или нищо.

— Дасър.

Ваймс барабанеше с пръсти по масата.

— Ти спечели, нали? — каза той. — Ти спечели.

— Сър? Не разбирам, сър.

От Керът струеше честно невежество.

Настъпи нова опасна тишина.

— Но, разбира се — каза Ваймс, — абсолютно невъзможно е аз да ръководя такова нещо.

— Какво имате предвид, сър? — попита Керът.

Ваймс дръпна големия свещник към себе си и тупна хартията с пръст.

— Ами виж какво пише тук. Искам да кажа, отваряне на онези стари Наблюдателници? На портите? Какъв е смисълът на това? Точно там на края?

— О, сигурен съм, че нещата от организационно естество могат да бъдат променени, сър.

— Да се държи обикновена стража, да, но ако ще искаш изобщо да държиш някакъв пръст върху пулса на… виж, ще ти е нужен един пост някъде по Брястова Улица, близо до „Сенките“ и пристанището, и още един по средата на Късата Улица, и може би един по-малък на Кралския път. Някъде там, във всеки случай. Ще трябва да помислиш за центровете на население. Колко човека на Наблюдателница?