Тери Пратчет - Интересни времена

— Ще отида да посмятам — предложи Пондър. — Ще проверя дали можем да…

— Не! — прекъсна го Архиканцлерът. — Благодаря, но не! Следващия път някой слон ще ни се стовари на главите. Остави нещастника на мира. Ще измислим нещо друго… — Той потри ръце. — Май е време за вечеря.

— Смяташ ли, че постъпихме правилно — попита Професорът по Неопределени изследвания, — като запалихме фитила?

— Разбира се — подхвърли през рамо Ридкъли, запътвайки се към трапезарията. — Няма да кажат, че не сме го върнали, както си е било…

Хексът сънуваше кротко в стаята си. Магьосниците бяха прави. Хексът не мислеше. Още нямаше измислени думи за онова, което умееше.

Дори Хексът не знаеше какво е то. Но щеше да открие.

Перодръжката заскърца и незнайно защо изписа календар, украсен с доста ъгловата рисунка на дребна хрътка, застанала на задните си крака.

Земята беше червена като в Хунхун. Само че изглеждаше като пясък, препичан от слънцето милиони години.

Имаше редки туфи жълтеникава трева и ниски разкривени дървета със сива кора. Имаше и жега.

Това особено се забелязваше над езерцето. То бълваше пара.

От облаците излезе някой. Разсеяно чистеше опърлените косъмчета от брадицата си.

Ринсуинд изчака личният му свят да се закове най-после на едно място и тогава отдели внимание на четиримата мъже, които го чакаха.

Бяха чернокожи, с бели шарки по лицата и общо с не повече от два квадратни метра плат по телата си.

Единият от тях вдигна рамене и опря върха на копието си в земята.

— Добър ти ден, човеко.

— Ами… Това нали не е Невидимият университет?

Мъжете се ухилиха. Имаха ослепително бели зъби.

— Клач? Хоуондаленд? — с надежда питаше Ринсуинд.

— За такива човеци нищо не знаем.

— Как ще наречем този?

— Човекът-кенгуру. Точно е. В един миг беше кенгуру, в следващия — човек.

— Да проверим дали и той е от Съня.

Водачът доближи Ринсуинд с усмивка, запазена за общуването със слабоумни или въоръжени хора, и му подаде пръчка.

Беше плоска и извита в средата. Някой си бе прахосал времето да прави по нея красиви фигурки с разноцветни точици. Ринсуинд изобщо не се изненада, че различи и пеперуда сред тях.

Ловците го гледаха.

— Ъ-ъ, да. Чудесно изработено. Много интересен подход. Жалко, че не сте имали някое по-право дърво.

Разбираше, че е подложен на някакво изпитание. Трябваше да направи нещо с парчето. Явно беше много важно…

О, не! Ще каже или ще направи нещо, после те ще се разкряскат, че бил Големият човек, ще го помъкнат нанякъде и ще започне поредното приключение, тоест период на страх и неприятности. Животът беше пълен с такива капани.

Този път обаче Ринсуинд нямаше да се хване.

— Искам да си отида у дома. Да се върна в Библиотеката, където е тихо и спокойно. Не знам къде съм. И не ме интересува какво ще ми сторите, разбрахте ли? Никакви приключения не искам, няма да спасявам пак света. Не можете да ме подлъжете с някакви си тайнствени парчета дърво.

Замахна и захвърли нещото с цялата сила, която му беше останала.

Скръсти ръце, а чернокожите мъже все така се взираха в него.

— Не участвам в играта — увери ги Ринсуинд. — Оставам си тук.

Те вече се хилеха весело на нещо зад гърба му. Той си позволи да покаже раздразнението си.

— Вие изобщо ли не ме чувате? Вселената повече няма да надхитри Ринс…

© 1995 Тери Пратчет

© 1999 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Interesting Times, 1995

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА. 1999. Изд. Вузев, София. Серия Истории от света на Диска. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Interesting Times / Terry PRATCHETT]. Художник: Джош КИРБИ. Печат: ИПК Родина, София. Формат: 18 см. Страници: 347. Цена: 3500.00 лв. ISBN: 954-422-052-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1596]

Последна редакция: 2007-06-30 22:11:46

Хората все се объркват мъничко, когато говорят за тези неща, особено почнат ли да дърдорят за чудесата. Ако някой се спаси от сигурна смърт благодарение на смахнато стечение на обстоятелствата, всички заявяват, че е станало чудо. Разбира се, ако някой загине заради странна поредица от случки (машинното масло разлято точно тук, предпазната ограда счупена точно там), това също трябва да е чудо. фактът, че чудото е крайно неприятно, не е достатъчно основание да го отрекат.

Някои хора се чудят как е възможно да има такъв механизъм, защото нито един земен слон не би издържал дълго подобен товар, без да му се претрие гърбът. Въпросът не е по-основателен от други — защо оста на планетата не скърца или пък какъв е звукът на жълтото.