Тери Пратчет - Интересни времена

Почти безшумно движение зад гърба му… И един нож изведнъж се опря в гърлото му.

— А, магьосникът…

— Видя ли? Бягай! Не стой като замръзнал, проклет слабоумник такъв! Бягай!

Двуцветко се обърна и затича в тръс.

— Този го оставете — нареди гласът. — Не ни е нужен.

Завлякоха Ринсуинд в глуха уличка и го захвърлиха на калдъръма.

— Не ми изглежда чак толкова велик. Я вдигни глава да те видим! — Нервен смях на войници. — Погледнете го, идиоти! — вбесен закрещя Лорд Хонг. — Могъщ ли е? Обикновено човече, открило някакви древни хитрини! Ще проверим колко владее магията, като го лишим от крайниците му.

— Охо… — промълви Ринсуинд. Лорд Хонг се наведе над него. На калното му лице очите блестяха лудешки.

— Ще видим тогава какво ще направи твоят варварски Император. — Махна презрително към своите изцапани и навъсени войници. — Те все пак са готови да повярват, че си Най-големият магьосник. Уви, суеверията се вкореняват. Почти винаги са удобен лост, но понякога стават прекалено неудобни. Когато обаче те изведем на площада и покажем колко струваш, на варварина няма да му остане много живот.

Вратата на тронната зала се отвори с трясък. Двуцветко изприпка вътре, следван по петите от Един Широк Поток.

— Лорд Хонг хвана Ринсуинд! Ще го убие!

Коен вдигна рамене.

— Ще се измъкне с магии.

— Няма! Вече не управлява Червената армия! Трябва да направите нещо!

— А бе, магьосниците и без туй са много — промърмори Тръкъл.

— Не! — прекъсна го Коен, въздъхна и взе меча си. — Да вървим.

— Ама, Коен…

— Казах: „Да вървим!“ Не сме като оня Хонг. Ринсуинд може и да е плужек, ама е от нашите. Кво чакате?

Лорд Хонг и войниците му се добраха до подножието на стълбата, преди Ордата да се появи горе. Предводителят държеше Ринсуинд пред себе си и притискаше нож към шията му.

— О, императорът — промълви на съвършен анкх-морпоркски. — Пак се срещнахме. Май си в шах сега.

— Кво приказва тоя? — учуди се Коен.

— Смята, че те е натикал в ъгъла — обясни господин Сейвлой.

— А откъде знае дали ми пука, че магьосникът ще умре?

— Боя се, че разбира от психология.

— Тъпотия! — кресна гневно Коен. — Ако го заколиш, ще пукнеш и ти! Лично ще се погрижа за тебе!

— Грешиш — невъзмутимо възрази Лорд Хонг. — Щом хората се убедят колко лесно е умрял този… Най-голям магьосник, колко време ще се задържиш на трона според теб? Ти победи с измама!

— Какви са условията ви? — осведоми се господин Сейвлой.

— Никакви! Не можете да ми дадете нищо. Сам ще си го взема. — Лорд Хонг сграбчи подадената му от един войник шапка и я нахлупи върху главата на Ринсуинд. — Твоя си е! — изграчи в ухото му. — „Магесник“! Дори не владееш правописа! Няма ли да кажеш нещо?

— О, не!

Лорд Хонг се усмихна.

— Така е по-добре.

— О, нееееее!…

— Чудесно!

— Ааааах!

Лорд Хонг примига. За миг фигурата пред него сякаш се удължи двойно, после коленете я праснаха по брадичката.

И изчезна със слаб екот от гръм.

Настъпилата тишина беше по-скоро звукът на онемяване от изумление.

— Лорд Хонг?

Предводителят се обърна. Зад него стоеше нисичък човек с очила, едното стъкло на които беше пукнато. Не му обърна внимание. Още опипваше въздуха, неспособен да повярва на сетивата си.

— Извинете, Лорд Хонг — пак се обади натрапникът, — но дали случайно помните Бес Пеларгик? Случката преди около шест години? Струва ми се, че тогава пак се карахте с Лорд Танг. Имаше сблъсъци. Няколко улици бяха изравнени със земята. Нищо особено.

Лорд Хонг за миг притвори клепачи.

— Как се осмеляваш да ми говориш!

— Всъщност няма значение — продължи Двуцветко. — Но ми се ще да си спомните. Аз… много се разгневих. И… хм, искам да се бия с вас.

— С мен? Знаеш ли с кого говориш?

— Уви, да.

Лорд Хонг най-после се съсредоточи върху случката. Денят определено беше неприятен.

— Глупаво нищожество! Дори нямаш меч!

— Ей, четириокият! Дръж!

Двуцветко улови неловко меча на Коен, но едва не падна под тежестта му. И Лорд Хонг извади съвършеното си дълго оръжие от ножницата.

— Чиновнико, ти имаш ли представа за боя с мечове?

— О, не. Важното е някой да ви се опълчи. Каквото и да го сполети след това.

— Да — потвърди Лорд Хонг, оглеждайки смълчаната тълпа. — Нека всички видят какво ще те сполети.

И вдигна меча си.

Въздухът изтрещя. Гръмовното куче се стовари на площада точно пред него. Личеше, че е нажежено. И фитилът му гореше.

После светът побеля.