Алистър Маклейн - Кукла на верига

— Не ви разбирам — отвърна де Грааф.

— Мисля, че изпратих Меги на смърт.

— Меги?

— Прощавайте. Не бях ви казал. Имам две сътруднички, и двете от „Интерпол“. Меги е едната. Другата е в хотел „Туринг“. — Дадох му пълното име на Белинда и телефонния номер. — Свържете се с нея, ако обичате. Кажете й да заключи вратата и да не мърда от стаята си, докато не се свържа с нея. Също така да не обръща внимание на никакви телефонни обаждания или записки, които не съдържат кодовата дума „Бирмингам“. Бихте ли й предали всичко това лично? Много ви моля.

— Разбира се.

Кимнах към служебната кола на де Грааф.

— А можете ли да се свържете по радиотелефона с Хюйлер?

Поклати отрицателно глава.

— Тогава чрез Главното управление.

Докато де Грааф даваше нареждания на шофьора си, иззад ъгъла мрачно-мрачно приближи ван Гелдер. В ръцете си държеше дамска чанта.

— На Астрид Лемей ли е? — попитах.

Ван Гелдер кимна. — Дайте ми я, моля ви.

В отговор той разтърси категорично глава.

— Нямам право. Когато се касае за убийство…

— Дайте му я — намеси се де Грааф.

— Благодаря. — Сетне се обърнах към де Грааф: — Среден ръст, дълга черна коса, сини очи, красива външност, синя пола и жакет, бяла блуза и бяла чанта. Да се търси в района на…

— Един момент. — Де Грааф се приведе към шофьорския прозорец, после каза: — Връзките с Хюйлер изглежда са „мъртви“. Смъртта като че ли ви следва навсякъде, майор Шерман.

— Ще ви се обадя по-късно — рекох аз и тръгнах към колата си.

— И аз ще дойда с вас — обади се ван Гелдер.

— Толкова работа има за вас тук. Освен това, където отивам, не ми е необходим никакъв полицай.

— Което означава, че ще прекрачите извън закона — закима ван Гелдер разбиращо.

— Вече съм извън закона. Астрид Лемей е мъртва.

Джими Дюкло е мъртъв. Меги също може да умре. Затова искам да поговоря с тия хора, дето убиват други хора…

— Според мен трябва да ни предадете оръжието си — съвсем сериозно каза ван Гелдер.

— И какво очаквате да държа в ръцете си, когато разговарям с тях? Може би библия? Та да се помоля за душите им? Само през трупа ми можете да отнемете пистолета ми, ван Гелдер.

— Вярно ли предполагам, че разполагате със сведения, които криете от нас? — обади се де Грааф.

— Да.

— Това не е кавалерско, нито разумно или законно. Седнах зад волана.

— Колкото дали е разумно, ще ви се удаде възможност да прецените по-късно. Кавалерството и законността повече не ме засягат.

Запалих колата, същевременно забелязах как ван Гелдер понечи да тръгне към мен и чух де Грааф да казва: „Оставете го, инспекторе, оставете го.“

Не успях да си създам много доброжелатели по обратния път към Хюйлер, ала не бях и в подходящото настроение за това. Ако при нормални обстоятелства бях шофирал по този луд и абсолютно безотговорен начин, положително щях да се забъркам в най-малко пет-шест произшествия, и то все сериозни, но установих, че полицейската светлина и сирена почти като с магическа пръчка разчистват пътя пред мен. В разстояние на половин миля и повече напред автомобилите от насрещното платно и тези, пътуващи в моята посока, намаляваха или спираха, като се отбиваха плътно до банкета. За кратко бях преследван от някаква полицейска кола, която бе длъжна да прояви повече упоритост, но явно за шофьора тази гонитба не бе въпрос на живот и смърт и той благоразумно реши, че няма смисъл да се пребива само заради едната заплата. Знаех, че по радиотелефона незабавно ще бъде дадена всеобща тревога, ала не се опасявах от пътни блокади или други подобни мерки за възпиране на устрема ми — щом номерът на колата се съобщи в Главното полицейско управление, веднага ще ме оставят на мира.

Предпочитах да завърша пътуването си с друга кола или автобус, понеже на жълточервеното такси напълно му липсваше качеството да не бие на очи, но в случая бързината бе по-важна от предпазливостта. Все пак направих компромис, като изминах последната отсечка от провлака със сравнително умерен ход — зрелището, устроено от пъстрото такси, приближаващо селото със скорост от порядъка на сто мили в час, положително щеше да предизвика известни размишления дори сред прочутите със своето безразличие холандци.

Спрях колата във вече попрепълнения паркинг, свалих сакото си, махнах кобура и вратовръзката, вдигнах яката на ризата си, навих ръкави и излязох с небрежно преметнато сако на лявата си ръка — отдолу носех пистолета с монтиран заглушител.