Алистър Маклейн - Нощна стража

— Може и така да е — сви рамене Драго. — Кажи ми всичко за англичанина, който е идвал при теб тази сутрин. Изобщо не си прави труд да отричаш. Едно от донесенията, които получих, бе от таксиметровия шофьор, който го е докарал дотук.

— Няма защо да отричам. Англичанинът наистина идва тук. Искаше сведения за господин Шрадер. Казах му, че не мога да му помогна, и той си тръгна.

— След цели петнадесет минути? Хайде, Жуан, можеше да измислиш нещо по-добро. Как се казва?

— Не знам — отвърна искрено Силва.

Драго го прегърна през раменете и го поведе към вратата на спалнята.

— Тя е едно чудесно малко момиченце. Ще е много тъжно, ако й се случи нещо лошо.

Ядът се дръпна от лицето на Силва и той каза:

— Моля ви, господин Драго, не я закачайте.

— Аз няма, но Лавал прави с децата такива неща, че дори на мен ми се повдига, когато се сетя. Не ме принуждавай да прибягна до помощта му, Жуан.

Силва потръпна.

— Ще отговоря на въпросите ви. Само не му давайте да направи нещо на Луиза.

Драго седна на страничната облегалка на фотьойла.

— Кой е този англичанин?

— Не знам, не ми каза името си. Повярвайте ми, господин Драго, моля ви. Наистина не знам.

— Вярвам ти, Жуан — успокои го Драго и се усмихна. — Кой уреди срещата?

— Госпожица Сен-Жак.

— Какво искаше от теб?

— План на „Данае“.

— План ли? — учуди се Драго и се намръщи. — Какъв план?

— На къщата.

— Интересуваше ли го нещо по-специално?

— „Светилището“.

— Интересно — каза Драго и се изправи, като сочеше куфара. — И ти му продаде тези планове, а той ти плати достатъчно, за да се измъкнеш от „Росиня“?

— Направих го заради Луиза, тя заслужава по-добър живот.

— Направо трогателно — усмихна се подигравателно Драго и погледна Лавал. — Действай.

Лавал извади пистолета от джоба си и застреля Силва право в сърцето. Той залитна назад и падна, като тежко се удари в тънката стена от ръждясала ламарина. Вибрацията стресна Луиза и тя застана на вратата с разширени от уплаха и безпокойство очи.

— Какво да правя с нея? — попита Лавал, без да откъсва поглед от момиченцето.

— А ти как смяташ? Тя е свидетел — отвърна Драго и тръгна към вратата. — Ще ти пратя двама души, за да се отървеш от труповете.

Качи се в буика и каза на Лариуш да го закара до „Ривиера Клъб“. Щом излязоха от „Росиня“, той хвърли сламената шапка и тъмните очила и смъкна ципа на зеления си комбинезон. Отдолу имаше бяла риза и черен панталон. Извади вратовръзката си от жабката, сложи я и се обърна назад, за да вземе сакото си от задната седалка. В горния джоб бяха очилата му с телени рамки. Лариуш го остави на няколко преки от „Ривиера Клъб“ и той стигна дотам пеша, като спря веднъж да оправи вратовръзката си пред една витрина.

— Добър ден, господин Драго — поздрави го Мариса, когато влезе във фоайето.

Той й кимна и взе последния брой на „Ню Йорк Таймс“ от купчината вестници, оставени на рецепцията.

— Обади се в бара да ми донесат в кабинета една бира и после ме свържи с „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“ в Ню Йорк.

Качи се в кабинета си на втория етаж, остави сакото си на закачалката зад вратата и седна на бюрото да провери сметките от предния ден.

Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.

— Имам линия за „Метрополитън Мюзиъм“, господин Драго.

— Ало? Ало? — започна да вика той в слушалката, щом Мариса го свърза.

— Мога ли да ви помогна? — попита спокойно учтив женски глас.

— Търся Милс ван Ден.

— Ще ви свържа с господин Арман. Още едно вдигане на слушалка.

— Луи Арман на телефона, мога ли да ви помогна?

— Бих искал да говоря с Милс ван Ден. Телефонистката ме свърза с вас.

— Съжалявам, но господин ван Ден не е тук. Върна се в Амстердам преди няколко дена. Потърсете го в „Райксмузеум“, ето сега ще ви дам номера…

Драго прекъсна линията, разлисти личното си тефтерче и като намери името на ван Ден, набра служебния му номер.

— Търся Милс ван Ден — каза той, щом се свърза с музея.

— Един момент, господине.

Драго придърпа пакета цигари към себе си, извади една и я запали.

— Goedemiddag 14 14 — Добър ден (хол.) (бел. прев.). , на телефона е професор Хендрик Брудендик.

— Опитвам се да открия Милс ван Ден — каза Драго, като с усилие сдържаше нарастващото си раздразнение.

— Съжалявам, но Милс няма да идва на работа следващите няколко дни.

— Няма ли начин да се свържа с него?

— Опасявам се, че не. Може би ще оставите някакво съобщение, което да му предам от ваше име?