Джеймс Клавел - Гай-джин (Част II)

— Просто не мога да изпълня молбата ви — изпелтечи свещеникът. — Не е… изключено е. Виждате ли, вашата… дори юристът, да ви е посъветвал правилно, в което… ъъ… се съмнявам… майка ви ми писа… писа ми официално писмо с последната поща, че… вашият баща я е определил за ваш законен настойник и тя ви е забранила да сключвате брак. — Сълзите се стичаха по бузите му, очите му се наляха с кръв. — Господи, който си на небето, това са толкова пари, не съм и сънувал такава сума, но не мога, не мога да се противя на закона и на волята й, Боже мой, не мога!

— Хиляда гвинеи.

— О, Боже, недейте, недейте — извика грохналият човек, — колкото и да ми трябват парите… не виждате ли, венчавката ще бъде недействителна, против църковните закони. Бог е свидетел, че и аз съм грешник като всички, но след като е писала на мен, значи е писала и на Сър Уилям да санкционира подобен брак. Да ми прощава Бог, не мога. — Свещеникът със залитаща походка напусна стаята.

Малкълм се втренчи подире му. Бе загубил дар слово, в мислите му цареше смут, кабинетът изведнъж му заприлича на гробница. Планът, подготвен тайно заедно с „Небесния“ Скай, бе съвършен. Щяха да се венчаят без много шум в присъствието на Джейми и може би на Дмитрий, после той щеше незабавно да отпътува за Хонконг след дуела, за да е там преди Коледа, както бе поискала майка му, и преди новината да е стигнала до ушите й. Анжелик щеше да го последва с първия заминаващ кораб.

— Тези, които Бог е съединил, нека никой да не раздели — било мъж или жена — бе произнесъл напевно „Небесния“ Скай по време на консултацията.

— Прекрасно! Идеята ти е прекрасна, „Небесни“.

— Благодаря ти, тай-пан. Хонорарът е петдесет гвинеи. Може ли… ъъ… да го получа с наложен платеж или в брой, ако искаш.

Петдесет гвинеи беше безбожна сума. Въпреки това Малкълм Струан му даде десет златни лири по сметката на Търговската къща и се прибра по-безгрижен от всякога.

— Днес изглеждаш щастлив, Малкълм. Добри новини ли имаш?

— Да, скъпи ми ангеле, но ще ги споделя с теб утре. Между другото кога ще видим снимките? Роклята ти наистина беше прекрасна.

— Проявяването отнема много време. Навярно утре. И ти изглеждаше красив.

— Чудесно. Я да си устроим празненство…

Да, но сега, след като празненството бе уредено за следващата вечер, хич нямаше да е чудесно. Малкълм се чувстваше напълно съкрушен. Може би имаше начин да принуди Туийт. Дали да не го притисне на заранта, когато ударът ще е поотзвучал? Да предложи ли още пари? Ами Сър Уилям? Осени го внезапно хрумване. Натисна звънеца.

— Да, тай-пан?

— Варгас, изтичай до католическата църква и намери отец Лео. Питай го дали може да намине насам за малко.

— Разбира се, тай-пан. Кога да дойде?

— Колкото се може по-бързо.

— Сега ли, тай-пан? Време е за об…

— Незабавно, за Бога! — изкрещя Малкълм. Безсилието го ограничаваше до такава степен, та се налагаше да моли другите и за най-дребното нещо, което преди Токайдо бе в състояние да върши сам. „Проклета да е оная свиня, проклет да е Токайдо! Сякаш животът ми се дели на «преди Христа» и «след Христа», само че лошото настъпи сега.“ — Незабавно. Побързай!

Варгас пребледня и хукна. Докато чакаше, Малкълм се опитваше да измисли как да притисне Туийт. Отдаде се на размисъл. Минутите течаха бавно, а Струан все повече се разяряваше и ставаше все по-непреклонен.

— Отец Лео, тай-пан. — Варгас се отдръпна и затвори вратата след Божия служител. Пасторът се опитваше да прикрие притеснението си. Няколко пъти се бе наканвал да дойде тук, за да обсъди със сеньора приемането му в лоното на католицизма, ала все се отказваше, като се заричаше да го стори по-нататък. Така и не посмя, уплашен да не сбърка. Не знаеше как да подходи. Изпадна в отчаяние и помоли Андре Понсен да му уреди среща; смая го обаче начинът, по който реагира Понсен, а след него и лично френският посланик. Сьоратар рядко разменяше дума с отеца, ала сега му заяви, че подобен разговор е прибързан, че Божите работи изисквали търпение и благоразумие, и му забрани да се захваща с подготовката.

— Добър ден — поздрави го тихо Малкълм.

За пръв път протестантски търговец канеше отец Лео в кантората си. Протестантският свят изпитваше враждебни чувства към католиците и техните свещеници, обвиняваше ги за кървавите погроми и религиозните войни, неотдавнашни и незабравими, припомняше им за железния контрол, упражняван над новопосветените и над страните, в които имаха влияние. Католиците им отвръщаха със същата омраза и смятаха протестантите за еретици.