Джеймс Клавел - Гай-джин (Част II)

Норбърт почака, ала Горнт не се обади повече, потънал в собствените си мисли. Сър Морган спомена всичко на всичко, че момчето поработило много задоволително една година при Брокови в Лондон при последния и най-млад син на Тайлър Брок — Том. След като изтекла годината, той му уредил нисшата длъжност при Ротуелови.

— Познаваш ли Дмитрий Сибородин, който ръководи Купър-Тилман тук?

— Не, сър. Само съм чувал хубави неща за него. Родителите ми познаваха Джудит Тилман, вдовицата на единия от първооснователите. — Горнт присви очи и Норбърт отново забеляза в тях същите чудновати проблясъци. — И тя не обичаше Дърк Струан, всъщност го ненавиждаше, обвиняваше го за смъртта на мъжа си. Греховете на бащите се предават на децата им, нали?

Норбърт прихна.

— Така е.

— Та какво говорехте, сър? Дмитрий Сибородин?

— Ще ти хареса, и той е южняк. — Камбанката за слизане на брега зазвъня. Очите на Грейфорт се разшириха от нетърпение. — Хайде да слизаме на сушата. Много скоро ще ти се отвори възможност за действие.

— Човек иска види, тай-пан, а? — съобщи А Ток.

— Аййиая, говори цивилизовано, майко, а не безсмислици — сопна й се Малкълм на кантонски. Той стоеше до прозореца в кабинета си с бинокъл в ръка и наблюдаваше как пасажерите слизат от пощенския кораб. Бе видял Норбърт Грейфорт и се почувства много добре. — Какъв човек?

— Чуждоземският дявол бонза, когото покани, смрадливия бонза — смотолеви тя. — Старата ти майка се претрепва от работа, а ти не щеш да слушаш! Да си заминаваме вече.

— Аййиая, казал съм ти да не отваряш дума за завръщане — рязко я прекъсна Малкълм, — повтори го още веднъж, и ще те натиря на следващата малка лорча, та да си изповръщаш сърцето, ако въобще имаш сърце, или поне богът на морето ще те глътне! Покани чуждоземския дявол. — Усмивка се плъзна по лицето му и стана по-дружелюбен.

Тя излезе, мърморейки. Дни наред си пееше нейната песен за завръщане в Хонконг, колкото и Малкълм да я молеше да престане. Ето защо бе сигурен, че А Ток е получила разпореждания от Гордън Чжан да не го оставя на мира, докато не се подчини.

— За Бога, няма да замина, преди да се подготвя. — Малкълм закуцука към бюрото, доволен, че скоро ще разчисти сметките си с Норбърт и че ще приведе възхитителния си план в действие. — Ах, преподобни Туийт, много мило от ваша страна да се отзовете незабавно. Шери?

— Благодаря ви, господин… тай-пан, Бог да ви благослови.

Свещеникът пресуши чашата на един дъх, макар Струан умишлено да бе избрал голяма чаша.

— Възхитително е… ъъ… тай-пан. Ах, да, благодаря, ще пийна още малко, Бог да ви благослови. — Развлеченият като торба човек с неловка усмивка се настани във високия стол. Брадата му бе пожълтяла от тютюна. — Какво мога да направя за вас?

— Става дума за мен и за госпожица Анжелик. Искам да ни венчаете. През следващата седмица.

— А? — Преподобният Микълмас Туийт едва не изтърва чашата си. — Невъзможно — изпелтечи той, а изкуствените му зъби изтракаха.

— Напълно е възможно. Има достатъчно прецеденти. Трикратното огласяване в църквата на имената на встъпващите в брак, което трябва да се извърши в три последователни неделни служби, може да се сведе до една.

— Изключено, не мога. Вие сте непълнолетен, тя също и което е по-лошо — католичка е. Няма никаква възможност да… Не мога.

— Ама разбира се, че можете. — Малкълм самоуверено повтори като папагал думите на Хедърли Скай, по прякор „Небесния“, единствения юрист в Йокохама също и следовател и застрахователен агент. — Непълнолетието се взема под внимание само в Обединеното кралство, а не в колониите и зад граница, и то само когато е жив бащата. Не е от значение; че тя е католичка, щом на мен ми е все едно. Това е всичко. Във вторник на единайсети е благоприятен ден за венчавка, ще си мълчим дотогава и толкова.

За изумление на Малкълм Микълмас Туийт отвори и затвори уста, без да издаде звук. Духовникът се изправи колебливо на крака, наля си ново шери, гаврътна го и пак се строполи на стола.

— Не мога.

— О, но аз съм се посъветвал с адвокат и той ме увери, че е възможно. Също така възнамерявам да направя дарение на нашата църква петстотин гвинеи годишно. — Разбра, че отчето се е хванало на въдицата, тъй като предложението му три-четири пъти надвишаваше сегашната му заплата и бе два пъти повече, отколкото го бе посъветвал юристът: „Не разглезвай стария пръдльо!“ — Ще дойда на службата в неделя за огласяване на имената, във вторник е големият ден, а тогава ще получите сто гвинеи като предплата за неприятностите ви. Благодаря ви, преподобни. — Малкълм стана, ала Туийт не мръдваше. Очите му се наляха със сълзи. — Какво, по дяволите, има?