Джеймс Клавел - Гай-джин (Част III)

А какво бе смайването й, когато, съпроводени от възхитени викове, Палидар и Марлоу застанаха в средата на помещението с увити над униформите кърпи вместо полички. Дръзката музика ускори темпото и двамата се заеха весело да пародират танца, скандализирал цивилизования свят извън Париж; все по-бързо и по-бързо повдигаха импровизираните си полички все по-нагоре и по-нагоре, вирваха високо крака сред одобрителни възгласи, присмех и гръмогласни крясъци. Всички присъстващи думкаха в такт с музиката, все по-ускорено и по-ускорено, докато двамата офицери, пламнали и плувнали в пот под тесните си униформи, не се опитаха да направят един сърцат шпагат и не се строполиха сред буйни възклицания и викове „encore, encore“. Последваха оглушителни ръкопляскания.

Малкълм се смееше заедно с гостите; снизходително освободи Анжелик от прегръдката си, а тя отиде при двамата танцьори, помогна им да станат, поздрави ги и ги похвали за постижението им.

Палидар се задъхваше и изпъшка на ужким:

— Май се пресилих веднъж завинаги.

— Шампанско за Армията и ром за Флотата — извика девойката, хвана ги под ръка и ги отведе при Малкълм, за да ги похвалят още веднъж. Усмихваше му се.

— Канканът не е за мен, нали, скъпи?

— Ей Богу, така е — намеси се Марлоу.

— Да. — Малкълм и Анжелик си размениха тайна усмивка. Той се чувстваше приятно възбуден.

Андре отново засвири валс. Това бе достатъчно, за да оголи глезените й, но недостатъчно, за да разкрие дръзката липса на панталонки. Той й бе показал статията във „Фигаро“, бе я насърчил и споделил тайната й. Цяла вечер я наблюдаваше, както нея, така и мъжете, които и се умилкваха: Бабкот, стърчащ над всички в салона, бляскавите Палидар и Марлоу, които се опитваха да го измъкнат от вътрешния кръг. На Андре му харесваше да си има тайни и поне засега да води двойствен живот. Анжелик танцуваше със сър Уилям. Андре се изсмя наум и остави мисълта си да блуждае, докато пръстите му продължаваха да свирят. „Какво ли щяха да направят, как ли щяха да се държат всички тук, ако знаеха онова, което зная аз. За обеците, за аборта и как се отървах от доказателствата? Щяха да се отвратят от нея, сякаш е прокажена — до един, включително и чезнещият от любов Струан, той дори повече от останалите.

Ако нещата стояха другояче и бях с нея в Париж, подкрепян от могъществото на Търговската къща, от парите и от обожаващия, но недъгав съпруг, с какви тайни щях да се сдобия! Тя ще се нуждае от вещи напътствия в по-женски и не дотам ласкави умения, ноктите й ще трябва да се наточат, но пък ще стане образцова, ще я посрещат с отворени обятия във всеки салон и във всяко легло, а щом веднъж придобие вкус към Голямата игра, това коварно пиленце ще се впусне в нея с увлечение.

И в леглото ми ли? Със сигурност — сега или по-късно, стига да й окажа натиск. Но вече не я желая и няма да я взема, освен като отмъщение. Става да се позабавляваш с нея като с играчка, а в тоя свят забавленията са толкова малко…“

— Възхитително хрумване, Андре! — Филип Тайърър го озаряваше с ослепителната си усмивка. — Сетри ми каза, че ти си скалъпил целия този сеир заедно с тях.

— Какво?

— Канканът!

— Ах, да. — Андре досвири валса до края. — Малко почивка. Да пийнем. — Понсен реши, че сега, пред толкова хора, е настъпил най-подходящият момент да постави Тайърър на колене. — Чувам, че договорът за една определена дама струва колкото заплата на посланик — рече на френски и забеляза как Филип се изчерви и се заозърта наоколо. — Боже мой, мислиш ли, че съм чак толкова непредпазлив. Филип, не се безпокой, приятелю, имам предвид твоите интереси. — Андре се подсмихна при спомена за спречкването им в замъка в Йедо. — Сърдечните дела нямат нищо общо с държавните. Все пак ми се струва, че Франция следва да подели плячката с Великобритания, нали?

— Ами… така е, Андре. Да… боя се, че преговорите не протичат добре, да, в застой са.

— Я да говорим на френски, а?

— Да, да, прав си. — Тайърър изтри с кърпичката си неочаквано избилата го пот като същински денди. — Не съм и предполагал, че ще бъде толкова трудно.

Андре му направи знак да се приближи.

— Слушай, ще ти кажа как да го уредиш: не се срещай с нея тази вечер, нищо че имате уговорка. — Едва не се изхили на глас, като видя как зяпна Тайърър. — Колко пъти да ти повтарям, че тук съществуват определени тайни похвати. Бих ти помогнал… стига да се нуждаеш от помощ.

— О да, да, имам нужда… да, моля те.

— Тогава…