Джеймс Клавел - Гай-джин (Част III)

Девойката бързо се изправи и се завъртя, сякаш танцуваше. Роклята й засвистя. Неочаквано се разкиска и извика:

— Гледай!

Повдигна полите и фустите си, откри дългите си, съвършени крака, подчертани от копринените чорапи, прихванати с елегантни жартиери под коленете, колана и надиплените си гащички с воали. Той очакваше да види традиционните, скриващи всичко женски панталони. От гледката му спря дъхът.

— Всемогъщи Боже… — заекна момъкът.

— Направих го единствено за твое удоволствие, мили мой. — Анжелик пламна от дързостта си, засмя се на руменината му, после за секунда кокетно повдигна полите над главата си и също толкова неочаквано ги пусна. Повя си с ветрилото и задъхано му обясни:

— Такава е последната мода — никакви панталони повече. Хроникьорът от „Фигаро“ твърди, че някои от най-прочутите дами в Париж дори не носят гащички в Операта — при по-особени случаи — за тайно удоволствие на своите любовници.

— Да не си посмяла. — Той се засмя с нея, погълнат от ведрото й настроение. Улови я за ръката и я настани в скута си. — Само мисълта за подобно нещо би ме подлудила.

Тя прислони глава на рамото му, доволна, че хитростта й е успяла.

— Ще ти прошепвам на ухото по време на вечеря или докато танцуваме, че съм ги забравила — просто колкото да подразня своя Очарователен принц, но аз ще го правя чак след като се оженим, и то само за забавление. Нали нямаш нищо против новата мода без панталонки, cheri?

— Не, разбира се — отвърна Малкълм като светски човек, какъвто тайно в душата си не беше. — Модата си е мода.

— Каза, че днешният прием щял да бъде празненство.

Цялото му безгрижие се изпари.

— Да, да, така е. Но… бъди търпелива с мен, Анжел. След няколко дни ще съм в състояние да ти разкрия истинската причина — просто се налага да поизчакам малко. Междувременно помни, че те обичам, обичам те, обичам те, обичам те…

Привечер времето се влоши, но промяната не попари веселото настроение на приема. Главната трапезария на Струанови бе построена специално за такива случаи и всички други подобни помещения в Колонията, с изключение на клуба изглеждаха нищожни в сравнение с нея. Среброто, кристалните чаши, скъпият пекински порцелан, вечерните облекла и парадните униформи — всичко сияеше. Доктор Хоуг бе отклонил поканата, тъй като имаше треска.

Вечерята както обикновено бе отлична и най-сетне приключи. Под одобрителни възгласи дългата маса бе преместена до стената — рядко, но, кажи-речи, задължително събитие в присъствието на Анжелик, защото всички гости искаха да танцуват с нея. С изключение на Джейми, и то само тази вечер. Според предварителната им уговорка с Малкълм Джейми тихичко се бе измъкнал в гюрултията около пренасянето на масата:

— Извини ме, но не ми се танцува много-много; незабелязано ще се изнижа, тай-пан.

— И двамата се заклехме да забравим станалото в лодката.

— Не е заради това, просто искам да си събера мислите.

Тази вечер Анжелик бе единствената дама. Другите две за съжаление не се чувствали добре, така че французойката сменяше кавалерите си под възбуждащия ритъм на валсовете и полките, които Андре Понсен изпълняваше на голямото пиано, докарано за всеобщо възхищение тази пролет. Тя танцуваше по един път с всеки от гостите, даваха й да си отдъхне след четири поредни танца и да спре, когато пожелае. Лицето и пламтеше. Бе облечена с нов кринолин от червена и зелена коприна, но без обръчите на обикновените кринолини, което подчертаваше тънката й като на оса талия и високата и гръд. Зърната й бяха едва-едва прикрити според модата, наложена от Париж, осъдена от отсъстващите духовници и поглъщана с поглед от всички мъже в помещението.

— Стига толкова, mes amis — заяви девойката след час, съпроводена от стоновете и молбите на неуспелите да потанцуват с нея. Анжелик отиде при Малкълм, вееше си с ветрилото, развеселена и пийнала.

Той седеше в голямо кресло от резбован дъб, разнежен от виното и коняка. Наслаждаваше й се колкото и останалите, но, както винаги, бе дълбоко разстроен, че не е обявил първия танц и няма да обяви последния, както му бе ред. Славеше се като безупречен танцьор.

Анжелик се настани на ръчката на креслото му. Ръцете му леко обгърнаха талията й. Девойката отпусна своите на раменете му.

— Танцуваш изумително, Анжел.

— Няма по-добър от теб — прошепна му тя. — Това бе първото, с което ме заплени, Очарователни прин…

Одобрителни възгласи и начални акорди прекъснаха думите й. За нейно объркване, и огорчение пръстите на Андре подеха първите, бавни и съблазнителни акорди на канкана. Без въобще да се подразни, Анжелик поклати отрицателно глава и не мръдна от мястото си.