Даря Калинина: Супернеудачница

— В началото трябва да отидеш при добър частен лекар! — настоя мъжът й. — Аз не се доверявам на тези лични лекари. Достатъчно е да погледнеш олющените стени в кабинетите им и ще ти настръхне кожата. Блажна боя. Жълта. Ужас! За какво мислят изобщо!

В клиниката, която избра Лизиният мъж, стените бяха покрити с дървена ламперия. В кабинетите имаше чисто ново оборудване. С посетителите разговаряха меко и грижовно, обръщаха се към тях вежливо, сякаш са скъпоценни кристални кубчета, пълни с вълшебен нектар.

Но, както вече стана ясно, лекарката не допадна на Лиза. Лицето й беше някак странно. Като на дребен хищник. Ако Лиза не се страхуваше, че ще обиди жената с такова сравнение, би казала, че прилича на зъбат плъх. Обаче, докторката беше много мила с Лиза. Направи й изследвания, потвърди диагнозата и даде една камара с препоръки.

Днес Лиза ходи при нея за втори път. Всичко се оказа добре, направо чудесно! Бебето също се развиваше добре. Сърчицето биеше. И лекарката поздрави Лиза, давайки й още различни брошури.

— Прегледайте си ги вкъщи — каза тя. — Ще видите какво чудесно бебе ще имате. И колко радост и щастие ще Ви донесе!

Все още под впечатлението от разговора с лекарката, Лиза се отвлече от мисълта за това, къде се намира. А се намираше на оживена улица. Около нея бързаха пешеходци, отстрани профучаваха коли, като бръмчаха и свистяха с гуми. И изведнъж Лиза усети нещо като пробождане от инжекция. Мигновена режеща болка и тя се хвана за мястото на убождането.

В този момент силно я блъсна една висока атрактивна жена с буйна огненорижа коса.

— Защо не внимавате?! — изпищя Лиза.

В отговор жената иронично се подсмихна. И отмина, без да се извини.

— Какво нахалство! — промърмори на себе си Лиза, опитвайки се да потуши пристъпа на неволно раздразнение, който я обзе при вида на тази шикозна особа.

И в този момент почувства световъртеж. Всичко около нея започна да се преобръща. А настилката под краката й изведнъж се приближи. Лиза дори не успя да разбере какво става, когато се свлече върху паважа. Падна, както беше с широко отворени очи. Щом усети студа на камъка, разбра, че й се случва нещо лошо, стана й зле и припадна.

Това беше последната й ясна мисъл. След това мракът покри нейното съзнание.

Лиза дойде на себе си в странна стая с бели стени и бял таван. Известно време с недоумение се оглеждаше на всички страни. Къде се намира? Ясно е, че не е у дома. У дома стените им бяха облепени с пастелни тапети, на чийто фон се виждаха картините и джунджурийките, които Виталик носеше. А в тяхната спалня стените бяха покрити с много красиви копринени тапети — също заслуга на Виталик. Той беше избрал подходящия орнамент. Лиза винаги е признавала, че природата го е дарила с добър вкус. Тя искаше тапети на цветя и той й избра десен на дребни цветенца, а после шеговито говореше, че тяхната спалня е образец на английска селска къща.

Но сега Лиза не беше у дома. Тя беше в болница, това се виждаше. Но в коя? И как се беше озовала тук? Нали беше на път за вкъщи? А изведнъж е на друго място. Как така?

— Ооо! — извика Лиза, спомняйки си внезапно. — Аз припаднах. Направо на улицата. Ей, има ли някой тук, помогнете ми!

В коридора се разнесоха бързи стъпки. Вратата незабавно се отвори и Лиза успя да види част от коридора, боядисан в червено-черен цвят. Странен избор за медицинско заведение, но нямаше какво да изпада в подробности. Тя видя познатото лице на своята лекарка. Онази същата, от частната клиника.

Кога е станало всичко това? Изглежда преди около час. А може да е било преди ден или два. Не е ясно от колко време лежи върху този твърд болничен креват.

— Дойдохте на себе си! — засия лекарката. — Много добре.

— Какво се е случило с мен?

— О, не се тревожете! Лично Вас нищо не Ви заплашва.

— Мен? А… а моето бебе?

Лиза положи ръка върху своя абсолютно плосък корем, стараейки се да усети туптенето на новия живот. Не й хареса как лекарката извърна очи и започна да оправя одеялото й, едва мълвейки, че всичко е наред. Организмът на Лиза е силен и тя скоро щяла съвсем да се оправи.

— Какво е станало с мен? — твърдо произнесе Лиза. — И какво се е случило с детето ми?

Лекарката не отговори.

— Съпругът Ви е тук! — вместо това възкликна тя. — Да го извикам ли?

— Виталик. Той тук ли е?

— Разбира се! Ние го извикахме веднага щом с Вас се случи… Ммм… Веднага щом попаднахте при нас.

— А къде се намирам?