Даря Калинина: Супернеудачница

Може би трябваше да направи скандал, да поиска аванс за излизането си в отпуск или нещо от този род. Но Лиза не обичаше да се кара. Това никак не й се удаваше. След подобни разправии на нея самата й ставаше толкова неприятно, чувстваше се изтощена до краен предел, та й идваше направо в земята да потъне. Затова сега тя не се подведе след чувствата си в тази посока.

— Всичко е ясно — унило промълви тя. — Значи, да предам работата си на Льоша?

Клава Матвеевна сухо кимна с глава, показвайки, че разговорът с провинилата се подчинена е приключил и тя няма намерение повече да губи с нея скъпоценното си време. Лиза се измъкна от кабинета на началничката и се натъкна на съчувствения поглед на същия този Льоша, на когото беше длъжна да предаде своите клиенти. Всичко това беше толкова несправедливо!

Цялата агенция знаеше, че Льоша спи с непристъпната Клава Матвеевна. И че тя не се притеснява да му дава най-вкусните парчета от сделките, за да може любимият й да заработва добре. При това Льоша по някакво чудо успяваше да остане в добри отношения с всички служители.

Трябваше само добродушно да се усмихне и дори и най-злостните завистници веднага решаваха, че нищо ужасно не се е случило и в крайна сметка Льоша е достоен за специалното отношение към неговата персона.

— Уволни ли те? — шепнешком се заинтересува Льоша.

Тя кимна, сдържайки с мъка напиращите сълзи.

— Само недей да плачеш! — строго й занарежда Льоша. — Всичките ти комисионни ще ти платя до стотинка. Познаваш ме, не съм крадец като някои…

Лиза му кимна с благодарност. Въпреки това, унижението я изгаряше. Защо трябваше да му благодари за нещо, което й се полагаше по право?!

— В последно време все си бледа — продължи той. — Иди на лекар, да му се не види! Знае ли човек при вас жените какво става там вътре.

Лиза не отиде на никакъв лекар. Прибра се вкъщи, легна си в кревата и започна да се самосъжалява. Мъжът й се върна късно, тя вече спеше. На другия ден си поговориха, той отиде до аптеката и й купи този тест за бременност. И животът на Лиза отново се промени по вълшебен начин!

Майната й на загубената работа. Все едно щеше да й се наложи да напусне. Нямаше да може да тича с огромен корем по огледи и да се задушава в многочасови задръствания в центъра на града по пътя към поредния обект за продажба. Това можеше да навреди на бебето. Със съпруга й взеха твърдо решение — тяхното бебе щеше да бъде най-хубавото, най-здравото, най-красивото. И нямаше да го възпитават през пръсти като другите родители, а само според умните книги.

Лиза веднага отиде до книжарницата и си купи пет книги за бременност, раждане, отглеждане и възпитаване на новородени. Да си признае, прочетеното леко я шашардиса. Тя не си и представяше, че едно дете е такава отговорност. Но за първи път в живота си Лиза беше уверена, че ще се справи! А ако не успееше, в края на краищата си имаше Виталик. Той беше толкова умен, със сигурност щеше да й помогне.

Лиза вървеше по улицата, размишлявайки по този начин. Тя бе потънала в розови мечти за чудесното време, когато бебето вече ще се е родило и тя ще го разхожда по алеите на парка в розова или синя количка. А може би количката ще бъде в неутрален цвят. Може би ще си имат и второ дете. И кой знае какво ще бъде второто — момиченце или момченце?

Както стана ясно, Лиза беше доста разсеяна. В ежедневието някак й се удаваше да прикрива този си недостатък. Тя с всички сили се наблюдаваше, контролираше всяка минута от своето време, правеше си график за всеки ден и след това стриктно го спазваше. Но сега беше изпаднала в състояние на еуфория от предстоящото майчинство. И затова забрави за необходимостта да се самоконтролира всеки час и всяка минута. Тя вървеше сама и разговаряше с бъдещото си дете. Не я интересуваше, че то все още не я чува. Нямаше значение от какъв пол е. То беше в нея! Мило, топло, родно зрънце. И това бе най-важното!

— Сега се прибираме у дома и ще се нахраним добре — говореше Лиза на мъничкото същество в нея. — После ще си починем и отново ще се поразходим. На теб ти трябва много чист въздух. А довечера ще си дойде нашият любим татко. И всички заедно ще гледаме някой приятен спокоен филм.

Лекарката от клиниката каза, че на Лиза са й необходими само положителни емоции.

— Радвайте се — напътстваше я младата гинеколожка — доставяйте си колкото е възможно повече приятни минути. Това е особено полезно за Вашето бебе.

Всъщност, отначало лекарката не й хареса. Това не беше личната й лекарка, а лекарка от частна клиника, в която я изпрати мъжът й. Все едно, после Лиза щеше да продължи консултациите в своята районна поликлиника.