Даря Калинина: Супернеудачница

Навъсен и мрачен, щом я закара вкъщи, мъжът й веднага изчезна нанякъде, без да спомене, къде отива. Тя и не попита. Явно имаше нужда да остане сам, за да осъзнае цялата сериозност на сполетелия го пореден удар. Лиза също остана насаме със своята беда.

— Непохватна глупачка! Не можеш на краката си да се държиш! Кретенка! Идиотка! Коза саката!

Лиза продължи да се самобичува така дълго. Няколко дни, надявайки се, че това ще й помогне. Не помогна. Наистина, мъжът й се върна същата вечер късно, затова пък в превъзходно настроение. За колата нищо не спомена. Донесе на Лиза букет цветя — нещо, което не му се беше случвало от месеци, дори от години.

— Ти си моето котенце! — ласкаво й заговори той. — Ти си моята награда! Моето злато! Моето съкровище! Ако искаш, можем да се върнем и да изпочупим целия им отвратителен магазин. На теб всичко ти е позволено!

Разбира се, Лиза не искаше нито да удря, нито да чупи. Така й му каза. А в отговор той я прегърна топло. Е… и всичко останало, което последва.

Но ако отношенията със съпруга й се оправиха и дори станаха по-добри отпреди, то всичко останало нямаше никакво намерение да се оправя. Дори напротив. След този злополучен ден, над главата на Лиза сякаш се изсипа пълен чувал с нещастия и проблеми от всякакъв характер.

В работата й започнаха неприятности. Защо да си криви душата, Лиза винаги е била малко разхвърляна и немарлива. Мъжът й редовно я обвиняваше за тези нейни недостатъци.

— Донасям вкъщи разкошна вещ, а теб те мързи даже прахта да й чистиш! Или поне да я беше поставила в подходяща светлина на видно място. Не, от теб такова нещо човек не може да очаква. Все нямаш време, винаги е после. А ако те попитам с какво си се занимавала цял ден, не можеш да ми отговориш!

Лиза покорно кимаше с глава. Да, на нея често й се случваше така — цял ден да се върти, а резултат — нула. Но тя работеше в агенция за недвижими имоти като обикновен агент, а в тяхната работа, както е известно, се налагаше да тичаш доста, докато заработиш нещо. Прибирайки се късно вечер, след поредния неуспешен оглед, Лиза лягаше пребита от умора и се опитваше да разбере какво пак не беше направила както трябва, защо клиентите се отказваха, защо преписката по друга сделка е задържана и парите не са дошли в банката, а началството е бясно.

Такива неприятности й се случваха и преди, но след тази история със счупената витрина те приеха катастрофален размах. След това се повреди старият им Опел. И кога се счупи! Точно в момента, когато Виталик трябваше да я закара до нейния офис на важно съвещание. И директорът щеше да присъства, и пряката началничка на Лиза — Клава Матвеевна също щеше да е там. А Лиза закъсня! Отново! Влетя в кабинета, раздърпана и запъхтяна, в момента, в който всички вече ставаха, за да си тръгват.

Затова не се изненада, когато Клава Матвеевна я повика с обичайния си сух тон:

— Соколова, елате при мен. С Вас трябва да си поговорим!

Лиза изтръпна цялата. Вече си представяше какво се крие зад тези думи. Но най-неочаквано, Клава Матвеевна се отнесе с нея повече от тактично и й заговори с топъл глас. От това на Лиза не й стана по-леко.

— Миличка — произнесе Клава Матвеевна — в последно време Вие не изглеждате добре. Болна ли сте?

— Да, не се чувствам добре.

Лиза не излъга. Със здравето й също започнаха проблеми. Ту главата й се въртеше, ту кръвното й се вдигаше и без някаква видима причина й ставаше лошо, започваше да й се гади. Непрекъснато й се спеше. Понякога заспиваше в метрото или в обществения транспорт. Вече два пъти я обираха. А три пъти се озоваваше толкова далеч, че не знаеше как да се прибере.

— Виждам! — радостно възкликна Клава Матвеевна, радвайки се на своята прозорливост. — Трябва да си починете, приятелко моя!

— Какво значи това? — Лиза се напрегна. — Уволнявате ли ме?

— За какво говориш! — демонстрира фалшиво учудване Клава Матвеевна. — Какво уволнение? Просто ти е необходима почивка. Да презаредиш батериите.

— И дълго ли ще ги презареждам?

— Както ти прецениш. Месец или месец и половина. Можеш и за повече време.

— А какво ще стане с моите клиенти?

— Ще ги предадеш на Льоша.

— Но аз имам три сделки в процес на оформяне при нотариус! Остава само да се получат документите, да се освободят жилищата от мебелите и предишните обитатели!

— Тъкмо Льоша ще се заеме с това.

— А моята комисионна?

— Ще си я получиш! — отсече Клава Матвеевна с такъв тон, че Лиза веднага разбра: нищо нямаше да получи, а ако все пак получеше нещо, щяха да бъдат жалки стотинки. И никой нямаше да й плати тичането нагоре-надолу и главоболията по още четири други сделки, които се намираха в процес на разработка.