Алекс Кош - Огненият патрул

— Може ли да ми разкажеш подробно какво се случи в зоологическата градина. Особено ме интересува момента, когато животните са ви нападнати.

— Добре — послушно кимна стражът. — Значи така, в зоологическата градина ни доведоха гривните. Тя е разположена в една огромна шатра. Ние мислехме, че това са пак плъхове, и затова изобщо не обръщахме внимание на животните в клетките. А и какво да ги гледаме? Градския зоопарк не се е променял през последните сто години — дузина яйцеяда, диви кучета, няколко екзотични птици, воден бик и още няколко дребни животни. Затова отидохме направо в дирекцията, за да разберем къде има мазета, и точно в този момент животните започнаха да се телепортират от клетките си…

— Ами слънцето? — изненадах се аз.

— В щатрата няма нито един прозорец — каза Девлин. — Това е част от обстановката — във всяка клетка свети лампа, а между клетките цари полумрак.

Уау, никога не бях ходил в зоологическа градина. В Лита нямаше нищо подобно, защото общността на друидите беше твърдо против подобно издевателство над животните, а покойния император се съобразяваше с тяхното мнение. Дори изкуствено беше вдигнал цената на месото, за да подтикне хората към вегетарианство… но сега не говорим за това.

— За какво ви е било мазето? — попитах аз стража. — Паразитите се страхуват от слънцето, съвсем не е задължително да се крият в мазе, достатъчно им е да намерят тъмна стая.

— Не се сетихме за това — честно отговори Девлин. — А и животните се държаха нормално, тоест просто си стояха в клетките…

— Добре, разказвай нататък — въздъхнах аз.

— Животните се телепортираха точно в средата на залата, и започна ужасна паника. Викове, писъци… ние се втурнахме към тях, но бяхме само петима, а животните от зоопарка — това не са ви плъховете. Само водният бик тежи колкото десетина души. Именно той уби един от моите хора, удряйки го с опашка. А втория го уби с удар с клюн огромна птица…

— Как вие тримата сте се справили с цялата тази тълпа чудовища?! — озадачено попитах аз. — И защо не извикахте помощ?

Офицер Девлин сведе поглед.

— Не успяхме да обявим тревога… всичко стана толкова бързо. След като започна паниката, в залата изтичаха два друида и ни помогнаха да се справим със ситуацията.

Ето това вече беше интересно! Може би паразитите бяха реагирали именно на друидите, а не на стражите? Това би обяснило всичко…

— Помогнаха ви? — попита Невил. — И в какво се изразяваше тяхната помощ?

— Те се справиха с водния бик, птиците и още няколко от дребните животинки.

Ние се спогледахме с Невил.

— По-точно?

Офицер Девлин окончателно се смути.

— Убиха всички, с изключение на два яйцеяда, които убихме ние — призна той след кратка пауза.

— Това не ни го беше казал — подозрително присви очи Невил.

Забавно. Мислех, че офицер Девлин е самата честност, идеалният служител. А се оказа, че той скрива от нас подробности за сблъсък, в който загиват двама от неговите хора.

— Сигурен ли си, че това са били друиди? — реших да уточня аз. — Може би са били вампири, или някой друг?

Честно казано, бих заложил на вампири. Най-малкото за един такъв се сещах — Канмиир. Но кой тогава е втория и защо стражите са ги възприели за друиди?

— Те бяха облечени в друидски дрехи — поясни Девлин. — Освен това, единият от тях използваше пръчка, от която изстрелваше зелени мълнии.

Да, изглежда, че Девлин беше прав — помогнали са им друиди. Това беше за Мелисия.

Аз не се поколебах и поканих друидката да се присъедини към нас.

— Слушай, днес два друида са помогнали на офицер Девлин да се справи с паразитите. Нека ти ги опише, може да се сетиш кои са…

По молба на Мелисия стражът подробно описа не само външния вид на неочакваните помощници, свършили цялата негова работа, но и стила им на бой. Изясни се, че двата друида са много млади и използват различни бойни техники. Първият се бие изключително в ръкопашен бой, а вторият използвал тояга и от време на време пускал зелени мълнии.

— Странно — намръщи се друидката. — Единственият млад друид в нашата общност е пазачът, останалите са много по-стари и да ги помислиш за млади не върви. А всеки пристигащ в града друид е длъжен да се регистрира в общината, така че щях да знам за идването им… освен ако са пристигнали днес и още на са се обадили.

— А, да — спомни си Девлин. — Също така много ме учуди единият друид, този, които хвърляше зелени мълнии. Може да ми се е сторило в сумрака, но той като че ли за миг се покри с някаква странна кора… като кора от дърво……