Алекс Кош - Огненият патрул

— Много е вероятно съвсем скоро всички заразени с паразити същества да излязат по улиците на града и да започнат да ловуват… Предполага се, че тяхна цел ще бъде или всеки, който знае как да управлява енергията, също така вампирите и друидите, или — тези, които представляват най-голяма опасност за тях.

— Значи ние сме най-вероятната цел и в двата случая, — усмихна се Алиса. — Добре.

Просто страхотно. Колко се радвам, че за пореден ни е оказано такова високо доверие.

— Какво му е доброто? — не разбра Наив.

— Ако те ни нападнат, няма да ни се налага да ги търсим из целия град — поясних аз.

— И хората от града няма да пострадат — добави Алиса.

Седнах в едно кресло, протегнах уморените си крака и въздъхнах облекчено.

— Да се надяваме, че вампирът е прав и паразитите наистина са създадени за лов на магьосници, вампири и друиди. Иначе и ние, и всички жители на града ще имаме много сериозни проблеми.

— Иначе в този град може изобщо да не останат жители — поправи ме Алиса. — Във връзка с това възниква съвсем резонния въпрос, какво ще правим?

— Ще се подготвяме — свих рамене аз. — Има няколко варианта за това какво ще се случи тази нощ — паразитите атакуват нас, паразитите атакуват всички наред или не нападат никого. Така че да помислим какво можем да направим във всеки от тези случаи.

— Забрави и още един вариант — поправи ме Алиса. — Те могат да се държат и по друг начин, абсолютно непредвидимо.

Е, не може всичко да се предвиди. Особено, ако се отчете, че…

— Вече се мръкна — напомни ни офицер Девлин. — Ако ще планирате някакви действия, по-добре побързайте.

В този момент в импровизираната „заседателна зала“ се втурна Чез, а след него — Мелисия и капитанът на младшите ни сътрудници Даркин.

— Защо да бързаме? — весело попита Чез.

— На среща — пошегува се Алиса.

— Всички заедно? — Чез се просна в едно кресло. — Добре, с какво може да се похвалите? Аз изгорих към сто и петдесет плъха.

— Намерил с какво да се хвали — усмихнах се аз. — В града има няколко хиляди, мислиш ли, че си им причинил значителни загуби?

— Няколко хиляди? — в един глас попитаха новодошлите.

— Представяте ли си? — потвърди Невил. — Освен това, тази нощ те ще изпълзят от своите скривалища.

Докато Алиса им разказваше за срещата ми с вампира, реших да поговоря с Невил. До този момент нямахме възможност да поговорим на спокойствие — постоянно бързахме. Всъщност и сега нямахме много време, но няколко минути за приятел можеха да се намерят.

— Как мина денят ти? — попитах аз.

— Скучно — честно отговори той. — Гледах придвижванията ви на картата. Никой дори тревога не включи.

— Между другото, знаеш ли какво се е случило при Алиса и Девлин? Как са загубили трима души?

— Алиса в една къща попаднала на заразени хора — слуги. Тя не разбрала веднага, че гривната посочва именно тях, защото в мазето имало и плъхове. Заразените слуги ги нападнали на излизане от мазето, след като били приключили с плъховете…

Ясно. Дракон да ме вземе, наистина с гривната може да пропуснеш някой заразен човек, ако е застанал на една линия с плъховете или ако е извън обхвата й. Учудвам се, че в тази ситуация се е оказала единствено само тя.

— Ами Девлин?

— При тях е било още по-сложно. Стражите отишли в местния зоопарк.

— Къде? Тук има зоопарк? — изумих се аз.

— Имаше — поправи ме Невил. — Всички животни са били заразени с паразити и в момента, когато стражите се появили, всички животни се телепортирали извън клетките. И станала една…

Забелязах сериозно несъответствие в цялата история. Или нещо не отчитахме, или аз нещо не разбирах.

— Ти сигурен ли си, че заразените животни са реагирали именно при появата на стражите?

Невил се замисли.

— Ами, според разказа на Девлин, всичко се е случило точно така.

— Глупости — казах аз. — Сам помисли, нима вярваш, че глупавите паразити, същите, които се вселяват в животни, могат по някакъв начин да отделят стражите от тълпата обикновени хора, които не могат да управляват енергията, и да ги атакуват?

— Странно е — призна Невил. — Може би са реагирали на гривните?

— Дотогава не са реагирали, и изведнъж почват да реагират? — със съмнение попитах аз. — Девлин! Имам няколко въпроса към теб!

Стражът се откъсна от увлекателния разказ на Алиса за разговора ми с вампира и се приближи към нас.

— Да?

Стори ми се, че усмивката на нашия капитан вече не беше толкова лъчезарна, а по-скоро уморена и виновна.