Хорхе Букай - Писма до Клаудия

Социализирането понякога прилича на опитомяването.

Какво означава това? Нима осъждаме децата си на това утре да седят в кабинета на някой терапевт и да сипят хули по наш адрес?

Може би.

Дори и да е така, не мисля, че е толкова сериозно.

Така или иначе, болката, която ще причиним на децата си, е неизбежна и вярвам, че единствената ни отговорност (освен да подкрепяме бунтарството им) е да им се реваншираме.

Как да се реваншираме?

Да ги обичаме, да им показваме, че ги обичаме, и — защо не? — понякога да ги глезим.

Скъпа Клаудия,

Мисля, че всичко, което съм прочел, ми е послужило за нещо.

Всяка прочетена книга е път, който съм извървял. Има пътища примамливи, пътища скучни, пътища лесни и пътища лъкатушни. Има пътища, които водят към красиви места, и такива, които не водят доникъде.

Всяка прочетена книга е проникване в друг свят. Има светове нови и различни, пълни с непознати и чудни неща, които чакат да бъдат открити. Има и повтарящи се, посредствени светове, където всичко е едно и също, неизменно, без оттенъци. Има светове, които се посещават само веднъж, и други, в които искаме да се връщаме отново и отново.

Всяка прочетена книга прилича на познанство с нов човек. Има хора, към които се чувствам привлечен още от първия миг, и е достатъчна само една тяхна дума да ме покорят и завладеят. Има и такива, които в началото изглеждат безцветни и безстойностни, но след като ги опозная по-добре, започвам да ги ценя. Има хора засукани, сложни и елитарни. Близостта с някои ме обогатява, с други — не ми носи нищо. За щастие има хора, които са толкова скъпоценни, че променят живота ми.

Ако трябва да ти изброя книгите, променили живота ми, списъкът ще изглежда горе-долу така:

Първата и последната свобода. Джиду Кришнамурти (Кибеа, 2007).

Малкият принц. Антоан дьо Сент Екзюпери (Лъчезар Минчев, 2008).

Старецът и морето. Ърнест Хемингуей (различни издания).

Прекрасният нов свят. Олдъс Хъксли (Фама, 2006).

Демиан. Херман Хесе (Колибри, 2008).

Фермата на животните. Джордж Оруел (Фама, 2004).

Учението на дон Хуан. Карлос Кастанеда (част от сборника Учението на дон Хуан. Една отделна реалност. Пътуване към Икстлан ) (Прозорец, 2003).

Игрите, които хората играят: Психология на човешките взаимоотношения. Ерик Берн (Наука и изкуство, 1996).

Да имаш, или да бъдеш. Ерих Фром (Кибеа, 2002).

Дао: трите съкровища. Ошо (Одисей, 1998).

Das Buch vom Est. Georg Groddeck (Stroemfeld, 2003).

Notes to Myself. Hugh Prather (Bantam, 1983).

In and Out the Garbage Pail. Frederick (Fritz) S. Perls (Gestalt Journal Press, 1992).

Dont’t Push the River (It Flows by Itself). Barry Stevens (Real People Press, 1970).

The Gestalt Approach & Eye Witness to Therapy. Frederick Perls (Science and Behavior Books, 1973).

What Do You Say After You Say Hello? Eric Berne (Corgi Books, 1975).

Living, Loving and Learning. Leo Buscaglia (Ballantine Books, 1985).

On Becoming a Person. Carl Rogers (Constable; New Ed edition, 2004).

Creative Process in Gestalt Therapy. Joseph Zinker (Brunner/Mazel, 1977).

Voces reunidas. Antonio Porchia (Universidad Autonoma de Mexico, 1999).

La casa rotunda. Adriana Henriquet Stalli (Istituto di Propaganda Libraria, 1951).

Gestalt Therapy Verbatim. Fritz Perls (Gestalt Journal Press, U.S.; 2Rev Ed edition 1992).

Here Comes Everybody: Bodymind and Encounter Culture. Will Schutz (Ardent Media, U.S.; 2Rev Ed editiion 1982).

Il Pilota Cieco. Giovanni Papini (Riccardi, 1907).

Изпитвам огромна любов към всички тези книги. Чета ги и ги препрочитам, наслаждавам им се и им се радвам. Не спирам да ги препоръчвам и подарявам.

Имам едно много специално желание: бих искал ти също да ги прочетеш!

Клаудия,

С течение на времето фундаменталните проблеми на човечеството са се променяли. Тези промени, разбира се, са настъпвали под влиянието, което различните психологически и философски течения на психотерапията са оказвали не само върху индивида, а върху обществото като цяло.

В началото на XX век, когато Фройд разработва теорията на психоанализата, основните проблеми на хората са свързани със сексуалната репресия. Ето защо не е случайно, че психоанализата не само се занимава с произхода и третирането на психическите разстройства, свързани със секса, но и разглежда през тяхната призма както сексуалното, така и несексуалното поведение. Стига се дотам Фройд да даде нова дефиниция на сексуалността, за да включи в понятието за либидо цялата психическа енергия, без значение дали е свързана с ерогенните зони или не.

По време на следващото десетилетие (до 30-те години на XX век) хората успяват да преодолеят тези проблеми (за което несъмнен принос има фройдизмът) и тогава се появява ново предизвикателство: чувството на малоценност и вина. Предвождани от специалисти от ранга на Ото Ранк 24 24 Австрийски психоаналитик (1884–1939 г.), близък колега на Зигмунд Фройд. Ранк определя индивида като доброволен интерпретатор на значението и инициатор на действието. — Б.пр. , психологията и терапевтиката се съсредоточават върху този нов и наболял въпрос.